— За мен е по-лесно да кажа истината, отколкото да се опитвам да я скрия.
Уклончивият ми отговор изглежда го задоволи. Зад него светлината в градината почервеня и отслабна. В пустинята слънцето вече залязваше.
— Гладна съм — казах аз и се измъкнах от прегръдката му.
— Знаех, че ще си гладна. Запазил съм ти нещо хубаво.
Аз въздъхнах.
— Хлябът ще ми е достатъчен.
— Я остави това, Скит. Иън каза, че си прекалено самокритична към себе си и това не е добре.
Аз се намръщих.
— Мисля, че е прав — продължи Джейми. — Дори всички да те искаме тук, ти няма да принадлежиш към това място, ако сама не решиш.
— Никога не бих могла да принадлежа. А и никой всъщност не ме иска, Джейми.
— Аз те искам.
Не спорих с него, но не беше прав. Не ме лъжеше, защото вярваше в думите. Обаче това, което всъщност искаше, беше Мелани. Не ни делеше една от друга, а би трябвало.
Труди и Хайди печаха хляб в кухнята и си поделяха една яркозелена сочна ябълка. Редуваха се да отхапват от нея.
— Радвам се да те видя, Скит — рече сърдечно Труди, прикривайки с ръка устата си, докато говореше, защото все още дъвчеше последната си хапка. Хайди ми кимна за поздрав и заби зъби в ябълката.
Джейми незабелязано ме побутна, за да ми подскаже, че хората ме искат. Не го правеше от чиста любезност.
— Запазихте ли вечерята й? — попита нетърпеливо той.
— Да — каза Труди. Наведе се към пещта и извади една метална табла. — Държах го на топло. Сигурно вече е станало твърдо и не е толкова приятно на вкус, но все пак е по-добро от обичайната ни храна.
На таблата лежеше едно твърде голямо парче червено месо. Устата ми се напълни със слюнка, дори когато отказах да приема предлаганата ми порция.
— Много е.
— Трябва още през първия ден да изядем всичко, което се разваля — насърчи ме Джейми. — Всички ядат до пръсване — това е традиция.
— Нуждаем се от протеини — добави Труди. — Твърде дълго изкарахме само на пещерната храна. Изненадана съм, че никой не се разболя.
Ядях си протеините, докато Джейми наблюдаваше с око на ястреб как всяка хапка пътува от таблата към устата ми. Изядох всичко, за да му доставя удоволствие, макар че от толкова много ядене стомахът ме заболя.
Докато свърша, кухнята започна да се пълни отново. Някои държаха ябълки в ръце, обаче всички ги деляха с някой друг. Някои се взираха с любопитство в наранената страна на лицето ми.
— Защо се събират всички сега? — попитах шепнешком Джейми. Навън беше тъмно и часът за вечеря отдавна беше минал.
Джейми равнодушно ме изгледа.
— Да чуят как преподаваш — каза той с такъв тон, сякаш за него това беше напълно естествено.
— Занасяш ли ме?
— Казах ти, че нищо не се е променило.
Огледах тясното помещение. Нямаше много хора. Тази вечер докторът отсъстваше, както и всички участници в акцията за снабдяване с храна, което означаваше, че и Пейдж нямаше да дойде. Нямаше ги Джеб, Иън и Уолтър. Отсъстваха и още няколко души: Тревис, Каръл, Рут Ан. Но все пак се бяха събрали повече хора, отколкото бих предположила, че могат да дойдат на редовните сбирки с мен след един така необичаен ден.
— Можем ли да се върнем отново на темата за Делфините от мястото, където спряхме? — попита Уес и прекъсна пресмятанията ми. Беше очевидно, че по-скоро поема инициативата урокът ми да започне, а не че толкова много го интересуват родствените връзки в една друга планета.
Всички ме погледнаха с очакване. Явно животът не се беше променил толкова много, колкото ми се струваше.
Поех от Хайди една табла с омесен хляб и се обърнах, за да я пъхна в каменната пещ. Започнах да говоря, докато все още бях обърната с гръб към присъстващите.
— И така… стигнахме до третата категория баби и дядовци… По традиция те служат на обществото, както намерят за добре. На Земята биха могли да бъдат оприличени на тези, които осигуряват прехраната. Повечето от тях са фермери. Отглеждат нещо подобно на растение заради сока му…
Така нещата се върнаха отново в старото си русло. Джейми се опита да ме разубеди да не спя в коридора, в който бяха запасите от храна, но не беше много убедителен. За мен просто нямаше друго място. С присъщото си упорство настоя и той да спи в новото ми жилище. Предположих, че на Джаред това не би му харесало, но тъй като не го видях тази вечер, нито на следващия ден, нямаше как да разбера.