Докторът се обърна да ме погледне, извърна глава в същата посока и се ослуша. Шумът приличаше на странно барабанене — бързо и леко. Стори ми се, че стана съвсем малко по-силно, но после отново отслабна.
— Странно — рече докторът. — Звучи почти като… — Той замълча и сбърчи чело, за да се концентрира, а непознатият звук стихна.
Продължихме напрегнато да се ослушваме и затова чухме стъпките още от далеч. Не приличаха на очакваните равномерни крачки на завръщащия се Иън. Той бягаше… не, направо спринтираше.
Докторът реагира веднага на този обезпокоителен звук. Изтича бързо напред, за да посрещне Иън. И аз исках да видя какво става, но не ми се щеше да разстройвам Уолтър, като отново си измъкна ръката. Затова продължих да се ослушвам.
— Бранд? — чух да казва изненадан докторът.
— Къде е то? Къде е то? — попита задъхан другият мъж. Бързите стъпки спряха само за секунда, а после продължиха, макар и не толкова бързо.
— За какво говориш? — попита докторът.
— Паразитът! — изсъска нетърпеливо Бранд, когато се показа през сводестия вход.
Той не беше едър мъж като Кайл или Иън. Вероятно беше само с няколко сантиметра по-висок от мен, но беше набит и широкоплещест като носорог. Очите му бързо огледаха помещението. В продължение на половин секунда пронизително ме изгледа, после се втренчи в безжизненото тяло на Уолтър, а след това бързо обиколи пещерата и пак се вторачи в мен.
В този момент докторът го настигна и го сграбчи с дългите си пръсти за рамото, точно когато широкоплещестият мъж направи първата крачка към мен.
— Какво правиш? — почти изрева докторът. За пръв път го чувах да повишава така тон.
Преди Бранд да отговори, предишният звук се възобнови. От тих премина в пронизително силен, а после отново затихна така внезапно, че всички останахме като замръзнали по местата си. Когато се чуваше най-силно, въздухът трепереше от бумтенето.
— Това да не би… да не би да е хеликоптер? — прошепна докторът.
— Да — отвърна шепнешком Бранд. — Търсачката е — онази, предишната, която го търсеше. — Посочи с брадичка към мен.
Изведнъж почувствах силно стягане в гърлото. Едва успявах да поемам въздух. Главата ми се замая.
— Не! Не сега. Моля те.
Какъв й е проблемът? — Озъби се Мел в главата ми. — Защо не ни остави на мира?
Не можем да я оставим да ги открие!
Но как да я спрем?
Не знам. За всичко съм виновна аз.
Аз също, Скит. Вината е и на двете.
— Сигурен ли си? — попита докторът.
— Кайл успя ясно да я види с бинокъла, докато висеше. Същата както преди.
— Тук ли търси? — попита ужасен докторът и бързо погледна към изхода. — Къде е Шарън?
Бранд поклати глава.
— Само прави кръгове. Започна от Пикачо и постепенно ги разширява. Не се спира на нищо конкретно. Направи няколко кръга над мястото, където изоставихме колата.
— Шарън? — попита отново докторът.
— Тя е с децата и с Лусина. Добре са. Момчетата стягат багажа, в случай, че се наложи да се измъкнем през нощта, но Джеб казва, че това е малко вероятно.
Докторът пое дълбоко въздух, а после се отправи към бюрото си. Подпря се на него така, сякаш току-що беше завършил бягане на дълги разстояния.
— Значи всъщност нищо не се е случило — рече тихо той.
— Не. Просто трябва да кротуваме няколко дни — увери го Бранд. Отново огледа помещението, като непрекъснато спираше погледа си върху мен. — Имаш ли под ръка някакво въже? — попита той. Дръпна края на чаршафа на една празна кушетка и го разгледа.
— Въже? — повтори с недоумение докторът.
— За паразита. Кайл ме изпрати тук да го пазя.
Мускулите ми несъзнателно се свиха, ръката ми стисна прекалено силно пръстите на Уолтър и той изохка. Опитах се да запазя спокойствие, като продължих да гледам суровото лице на Бранд. Чакаше какво ще каже докторът.
— Дошъл си тук да пазиш Скит? — попита отново с твърд глас той. — И защо мислиш, че това е необходимо?
— Хайде, докторе, не ставай глупав. Тук при теб има големи отдушници и много светлоотразяващ метал. — Бранд посочи към шкафа, опрян в далечната стена. — Можеш за малко да се разсееш и през това време то ще изпрати сигнали на Търсачката.
Поех рязко въздух и това се чу в смълчаната стая.
— Виждаш ли? Предполагам, че тъкмо това възнамерява да направи.