— Бих искала да имам възможност да се сбогувам. Той ми е приятел.
Докторът ме потупа по ръката.
— Знам, Скит. Аз също. Няма да бързам. Излез малко на въздух и пак се върни. През това време Уолтър ще е заспал.
Вгледах се в измъченото му лице и реших, че е искрен. Кимнах и положих внимателно главата на Уолтър върху възглавницата. Може би, ако напуснех за малко това място, щях да измисля как да се справя. Не знаех как. Нямах опит в окончателните сбогувания.
Тъй като бях влюбена в Джаред, независимо че той не ми отговаряше със същото, трябваше да го погледна преди да тръгна. Мел също искаше, но желанието й беше да ме изключи някак от този процес.
Той ме гледаше. Имах чувството, че ме гледа отдавна. Лицето му беше спокойно, но в него отново съзрях изненада и подозрение. Това ме накара да се почувствам уморена. Какъв беше смисълът да се преструвам сега, дори и ако бях наистина талантлива лъжкиня? Уолтър никога нямаше да се застъпи повече за мен. Нямаше да мога вече да го успокоявам.
Срещнах погледа на Джаред в продължение на една дълга секунда, а после се обърнах и се отправих с бързи крачки към тъмния коридор, който все пак бе по-светъл от изражението му.
Глава 32
Засада
В пещерите цареше тишина: слънцето още не беше изгряло. На големия площад с настъпването на зората огледалата бяха бледосиви. Малкото дрехи, които имах, все още бяха в стаята на Джаред и Джейми. Вмъкнах се вътре доволна, че зная къде се намира Джаред. Джейми спеше дълбоко, свит на кълбо в най-горния край на дюшека. Обикновено не спеше така свит, но сега имаше основателна причина. Иън се беше изтегнал върху останалата част от дюшека и ръцете и краката му стърчаха извън него. По един израстък от четирите страни.
По някаква необяснима причина тази гледка предизвика у мен желание да избухна в истеричен смях и се наложи да сложа ръка на устата си, за да го потисна. Грабнах мръсната си тениска и късите панталони и побързах да изляза в коридора, като продължавах да потискам смеха си.
Не си на себе си от умора — каза ми Мелани. — Трябва да поспиш.
Ще спя по-късно. Когато… Не можах да довърша мисълта си.
Накара ме моментално да стана сериозна и наоколо отново се възцари тишина.
Продължих да вървя бързо към банята. Имах доверие в доктора, но… Може би щеше да реши да постъпи по друг начин. Може би Джаред щеше да го разубеди да не се съгласява с това, което исках. Не трябваше да се бавя много.
Стори ми се, че чух нещо зад мен, когато стигнах кръстовището, подобно на октопод, където се срещаха всички коридори със спални помещения. Погледнах назад, но не видях никого в сумрака на пещерата. Хората бяха започнали да се раздвижват. Скоро щеше да стане време за закуска и за началото на нов работен ден. След като свършеше събирането на стеблата, земята на източната нива трябваше да бъде прекопана. Може би щях да имам време да помогна… по-късно…
Следвах познатата ми пътека, която водеше към двете реки, като продължавах да мисля за безброй други неща. Не можех да се спра на нищо конкретно. Всеки път, когато се опитвах да се съсредоточа върху някой въпрос — Уолтър, Джаред, закуска, работа, баня, — той за секунди беше изместван в главата ми от друг. Мелани беше права. Имах нужда от сън. Тя се чувстваше също толкова объркана. Всичките й мисли се въртяха около Джаред, но и тя не можеше да стигне до нищо съществено.
Вече бях свикнала с банята. Не се притеснявах от непрогледния мрак в нея. Имаше толкова много тъмни места. Половината от времето ми през деня преминаваше на тъмно. А тук бях идвала много пъти. Никога не е имало нещо, което да се спотайва под водната повърхност и да чака да ме дръпне надолу. Знаех, че няма да имам време да се отпусна. Другите скоро щяха да станат, а някои хора обичаха да започват деня чисти. Пристъпих към работа. Първо се измих, а после се заех с дрехите.
Търках яростно тениската, за да изтрия от паметта си спомена от последните две нощи.
Когато свърших, усещах остро щипене в ръцете, особено по издрасканите си пръсти. Изплакнах ги във водата, но не забелязах съществена разлика. Въздъхнах и излязох навън, за да се облека.
Бях оставила сухите си дрехи в един ъгъл зад мен. Без да искам ритнах един камък достатъчно силно и босият крак ме заболя.
Той се изтърколи шумно през пещерата, удари се в стената и плесна в басейна. Звукът ме накара да подскоча, въпреки че не беше толкова силен заради шума от реката във външната пещера.