Тъкмо обувах изтърканите си гуменки, когато времето ми изтече.
— Чук, чук — чух да казва от тъмния вход отвън един познат глас.
— Добро утро, Иън — поздравих аз. — Току-що свърших. Добре ли спа?
— Иън още спи — отвърна гласът. — Сигурен съм, че това няма да продължи дълго, така че ще е по-добре да приключим.
Крайниците ми като че ли бяха приковани от тънки парчета лед. Не можех да се помръдна. Не можех да дишам. Бях го забелязвала и преди, а после през дългите седмици, когато Кайл отсъстваше, го бях забравила. Иън не само приличаше много на брат си, но когато Кайл говореше с нормален тон, което се случваше много рядко, гласът му звучеше абсолютно по същия начин.
Усещах, че не ми достига въздух. Бях попаднала в капан в тази черна дупка и Кайл стоеше на входа. Не можех да се измъкна.
Мълчи! — изкрещя Мелани в главата ми.
Това го можех. За да крещя, ми трябваше въздух.
Ослушай се!
Направих както ми беше казано, като се опитах да се съсредоточа, въпреки страха, който пронизваше главата ми като безброй тънки ледени иглички.
Не можах да чуя нищо. Дали Кайл очакваше да му отговоря? Прокрадваше ли се тихомълком в банята? Напрегнах още повече слуха си, но шумът от реката заглушаваше всички звуци.
Вземи бързо камък! — заповяда ми Мелани.
Защо?
Представих си как удрям с камък Кайл по главата.
Не мога да го направя!
Тогава ще умрем! — изкрещя ми тя. — Аз мога! Позволи ми!
Трябва да има и друг начин — простенах аз, но накарах скованите си колене да се прегънат. Ръцете ми затърсиха в тъмното и напипаха голям, остър камък и шепа дребни камъчета.
Да се бия или да бягам? В отчаянието си се опитах да освободя Мелани, да й дам възможност да излезе навън. Не можах да намеря вратата — ръцете ми бяха все още моите, стиснали безпомощно предметите, които никога не бих могла да използвам като оръжия.
Чух шум. Нещо падна със слаб плясък в потока, който се оттичаше от басейна в клозета, само на няколко метра по-надолу.
Дай си ми ръцете!
Не знам как! Вземи ги!
Започнах да се промъквам бавно покрай стената към изхода. Мелани се мъчеше да намери път за излизане от главата ми, но и тя не можеше да открие вратата.
Нов звук. Не откъм далечния поток. Чух някой да диша край изхода. Замръзнах на място.
Къде е той?
Не знам!
Отново не чувах нищо освен шума на реката. Сам ли беше Кайл? Някой чакаше ли край изхода, за да ме хване, когато той ме принуди да побягна от басейна? Колко близо се намираше Кайл сега?
Усетих как космите по ръцете и краката ми настръхнаха. Във въздуха витаеше някакво напрежение, като че ли чувах безшумните му движения. Вратата. Полуизвърната, започнах да се връщам предпазливо назад в посоката, от която бях дошла, за да се отдалеча от мястото, където чух дишането.
Той не можеше да чака безкрайно. От малкото, което ми каза, разбрах, че бърза. Всеки момент можеше да дойде някой. Обаче шансовете бяха на негова страна. Тези, които биха го спрели, бяха по-малко от другите, които бяха на мнение, че така ще е най-добре.
А и от тези, които бяха склонни да му попречат, съвсем малко имаха шанс да го сторят. Всъщност беше само Джеб с пушката. Джаред беше почти толкова силен, колкото и Кайл, но Кайл беше по-мотивиран. Сега Джаред едва ли щеше да се бие с него.
Нов шум. Стъпки край вратата ли бяха? Или всичко беше отново плод на въображението ми? Колко дълго продължи това мълчаливо противоборство? Не можех да кажа колко секунди или минути бяха изминали.
Бъди готова! — Мелани знаеше, че играта на криеница скоро ще свърши. Искаше да стисна по-здраво камъка.
Но аз предпочетох да се опитам да избягам. От мен нямаше да излезе успешен боец, дори и ако си наложех да опитам. Кайл вероятно тежеше два пъти повече от мен, а и ръцете му бяха много по-дълги.
Вдигнах ръката с дребните камъчета и се прицелих към входа за клозета. Може би щях да го накарам да си помисли, че ще се опитам да се скрия там с надеждата да се спася. Хвърлих шепата камъчета и се отдръпнах по-далеч от шума, когато те затрополяха по стената.
Отново чух дишането край вратата. Последвано от леки стъпки към шума, който вдигнах. Започнах да се промъквам колкото е възможно по-тихо покрай стената.
Ами ако са двама?
Не знам.