Стигнах почти до изхода. Ако успеех да мина през тунела, можех да му избягам. Бях по-лека и по-бърза. Този път чух много ясно нечия стъпка да плясва в потока в пещерата зад мен. Ускорих ход.
Шумно пляскане раздра напрегнатата тишина. По кожата ми се посипаха безброй капки, които ме накараха да поема внезапно въздух. Много от тях се разпръскаха по стената зад мен.
Той идва през басейна! Бягай!
Забавих се само за част от секундата. Почувствах нечии големи пръсти да сграбчват глезена ми. Дръпнах го, хвърляйки се напред. Спънах се и от инерцията при падането пръстите му се изплъзнаха от глезена ми. Той хвана едната ми обувка, но аз ритнах с крак и тя остана в ръката му.
Паднах на земята, но и той падна. Това ми даде достатъчно време да пропълзя напред, като одрасках лошо коленете си в острите камъни.
Кайл изсумтя и ръката му сграбчи голата ми пета, обаче не можа да я задържи. Отново се измъкнах, пропълзях още малко напред, скочих на крака и се втурнах напред с наведена глава. Имаше опасност всеки миг да падна отново, защото тялото ми все още беше приведено ниско, но успях да запазя равновесие единствено с усилие на волята.
Нямаше друг. Никой не ме хвана на изхода към външното помещение. Хукнах напред, изпълнена с надежда и адреналин във вените. Втурнах се в стаята, през която течеше реката, с единствената мисъл да стигна по-скоро до тунела. Чувах тежкото дишане на Кайл наблизо отзад, но не чак толкова близо. С всяка крачка се отблъсквах все по-силно от земята и се отдалечавах от него.
Усетих пронизваща болка в крака, която ми попречи да тичам. През шума от реката чух как два тежки камъка паднаха и се изтърколиха по земята. Единият беше този, който бях държала в ръката си, а другият беше хвърлен от него, за да ме осакати. Кракът ми се подви под мен и паднах по гръб на пода. В същата секунда той се хвърли отгоре ми. Под тежестта му главата ми се удари силно в пода и аз останах като прикована към него.
Крещи!
Въздухът излетя от мен със звук като на сирена, който изненада и двама ни. Крясъкът ми беше по-силен, отколкото се бях надявала. Някой със сигурност щеше да го чуе. Дано този някой да е Джеб. Дано да носи пушката.
— Уф! — изпуфка ядосан Кайл. Ръката му беше толкова едра, че почти закриваше по-голямата част от лицето ми. Дланта му натисна устата ми и прекъсна крясъка ми.
После той се претърколи така внезапно и неочаквано за мен, че нямах време да се опитам да се възползвам от това. Дръпна ме бързо и ме прехвърли през тялото си. Бях замаяна и объркана, но разбрах веднага каква е целта му, когато лицето ми потъна във водата.
Ръката му стисна врата ми отзад, като натискаше лицето ми в плиткия поток от по-хладка вода, който лъкатушеше към басейна в банята. Беше твърде късно да задържа въздуха си. Вече бях поела глътка вода.
Тялото ми реагира панически, когато водата стигна в дробовете ми. Реакцията ми беше по-силна, отколкото той беше очаквал. Размахвах в различни посоки ръце и крака и пръстите му се изплъзнаха от врата ми. Опита се да ме хване по-здраво, но някакъв инстинкт ме накара да се прилепя плътно до него, а не да се отдръпна, както очакваше. Така извадих брадичката си от потока и устата ми имаше достатъчно време да изхвърли част от водата и да поеме малко въздух.
Той се помъчи отново да натисне лицето ми в потока, но аз се извивах под него така, че собствената му тежест му попречи да изпълни целта си. Продължавах да се давя, за да изхвърля остатъка от водата от дробовете си.
— Достатъчно! — изръмжа Кайл.
Отдръпна се от мен и аз се помъчих да пропълзя по-далеч от него.
— О, не, недей! — процеди през зъби той. С мен беше свършено и аз го знаех.
Нещо не беше наред с ранения ми крак. Беше изтръпнал и не ми се подчиняваше. Можех само да се влача по пода, подпирайки се на ръце и на здравия си крак. Обаче продължавах непрекъснато силно да кашлям и не можех да върша добре дори това. Беше ми много трудно да изкрещя отново.
Кайл ме сграбчи за китката и ме повдигна от пода. Под тежестта на тялото ми кракът ми се огъна и аз се стоварих върху него. Хвана и двете ми китки с едната ръка, а с другата ме прихвана през кръста. После ме придърпа от пода към себе си, като някакъв тежък чувал с брашно. Извих се и започнах да ритам със здравия крак във въздуха.
— Хайде да приключваме.
Прескочи с един скок по-малкия поток и ме понесе към най-близката дупка, в която изчезваше водата от горещия поток. Парата от него обгърна лицето ми. Смяташе да ме хвърли в тъмната, гореща дупка и да остави врящата вода да ме завлече под земята и да ме довърши.