— Не, не! — извиках аз, но гласът ми беше твърде дрезгав и слаб, за да се чуе надалеч.
Продължих отчаяно да се извивам. Коляното ми се удари в една от тънките каменни колони и успях да закача крака си за нея, като същевременно се помъчих да се отскубна от хватката му. Той нетърпеливо изсумтя и махна крака ми от колоната. Но това го накара да отслаби за миг хватката си и ми позволи да направя още едно движение. Преди то беше подействало, затова се опитах да го повторя. Вместо да се мъча да се освободя, аз се извих и увих краката си около кръста му, като стиснах със здравия си крак ударения, без да обръщам внимание на болката. Така се задържах здраво за него.
— Махни се от мен, ти… — Той се опита да се откачи от мен и аз измъкнах едната си китка от хватката му. Обвих с освободената ръка врата му и го сграбчих за гъстата коса. Ако паднех в черната река, той щеше да ме последва.
Кайл изсъска, спря за момент да дърпа крака ми и ме удари с юмрук в лицето. Изохках от болка, но вкопчих и другата си ръка в косата му. Той ме обгърна с две ръце така, сякаш се прегръщахме, а не водехме борба на живот и смърт. После ме сграбчи от двете страни за кръста и ме дръпна с всички сила, за да ме махне от себе си. Ръцете ми започнаха да изскубват кичури от косата му, но той само ръмжеше и дърпаше още по-силно.
Чувах водата да клокочи наблизо. Струваше ми се, че е точно под мен. Парата се издигаше на гъсти облаци и след малко не виждах нищо, освен лицето на Кайл, изкривено в нещо животинско и безмилостно от гняв.
Усетих, че удареният крак поддава и се притиснах по-плътно към него, но грубата му сила надделяваше над отчаянието. След миг щеше да се освободи от мен и щях да падна в съскащата пара и да изчезна.
Джаред! Джейми! — Мисълта и агонията бяха мои и на Мелани. Никога нямаше да разберат какво се беше случило с мен. Иън, Джеб, Доктора, Уолтър. Нямаше да се сбогувам с тях.
Кайл подскочи рязко във въздуха и се стовари тежко на земята. Раздрусването постигна целта, която преследваше, освободи се от краката ми.
Но преди да успее да се възползва от това, имаше друг резултат. Чу се оглушителен трясък. Помислих, че цялата пещера се срутва. Подът под нас потрепери.
Общата ни тежест беше разкъртила ръба на дупката. Когато Кайл започна да отстъпва, скалата продължи да се руши под тежките му крачки по-бързо, отколкото успяваше да се придвижи. Парче от пода изчезна под петата му и той се строполи с трясък на земята. Тежестта ми го дръпна силно назад и главата му се удари силно в една каменна колона. Ръцете му ме пуснаха.
Рушенето на пода продължи и премина в постоянен грохот. Усещах как земята трепери под тялото на Кайл. Бях върху гърдите му. Краката ни висяха над празно пространство, а парата се превръщаше в безброй малки капчици върху кожата ни.
— Кайл?
Не последва отговор. Страхувах се да помръдна.
Трябва да се махнеш от него. Двамата заедно сте твърде тежки. Внимателно… използвай колоната. Издърпай се настрани от дупката.
Прекалено ужасена, за да мога да мисля самостоятелно и скимтяща от страх, постъпих както ми нареди Мелани. Освободих пръстите си от косата на Кайл и се изправих внимателно на колене върху безжизненото му тяло, като използвах колоната за опора, за да се придвижа напред. Стори ми се достатъчно стабилна, но подът продължаваше да стене под нас. Минах покрай колоната и изпълзях на пода. Земята под коленете и ръцете ми не трепереше, но за по-сигурно продължих да пълзя към изхода на тунела.
Последва нов трясък и погледнах назад. Единият крак на Кайл се смъкна по-надолу, когато парче скала се откърти под тежестта му. Този път чух плясъка от падането на парчето долу в реката. Земята потрепери под тежестта на Кайл.
Ще падне — казах си аз.
Добре — изръмжа Мелани.
Но…
Ако падне, няма да може да ни убие, Скит. Ако не падне, ще го стори.
Не мога просто да…
Можеш. Отдалечи се. Не искаш ли да живееш?
Исках. Исках да живея. Кайл можеше да изчезне. Ако това станеше, имаше вероятност никой повече да не се опита да ми навреди. Поне не сред хората тук. Все още трябваше да не изключвам Търсачката, но може би някой ден тя щеше да се откаже и тогава можех да остана тук за постоянно с хората, които обичах…
Изтръпването на крака ми бе изместено от пулсираща болка. Почувствах, че между пръстите ми се стича топла течност. Опитах я на вкус, без да се замисля, и разбрах, че е кръв.