Махни се оттам, Скит. Искам да живея. И аз искам да имам избор.
От мястото, където се намирах, усещах как земята се тресе. От пода се откърти още едно парче и падна в реката. С промяната на тежестта му тялото на Кайл се смъкна още повече към дупката.
Остави го да падне.
Мелани знаеше по-добре от мен за какво говори. Това бяха нейни думи. Нейни правила.
Вгледах се в лицето на мъжа, който беше на път да умре — този, който искаше да ме убие. Сега, когато беше в безсъзнание, лицето на Кайл вече не приличаше на разярено животно. Беше отпуснато, почти спокойно. Приликата с брат му беше поразителна.
Не! — протестира Мелани.
Пропълзях по ръце и крака обратно към него. Движех се бавно, като проверявах непрекъснато стабилността на скалата под мен. Страхувах се да мина отвъд колоната, затова закачих единия си крак за нея, използвах го като котва, след което пъхнах ръце под раменете на Кайл. Затеглих така силно, че имах усещането, че ще изтръгна ръцете си от ставите, но той не се помръдна. Чух шум, подобен на звука на пясък, който се стича като от пясъчен часовник, и подът продължи да се рони на малки парченца. Отново задърпах силно, но в резултат шумът само се засили.
С промяната на тежестта на тялото му подът се рушеше по-бързо. В мига, в който си го помислих, едно голямо парче скала полетя в реката и Кайл започна да пада.
Не! — Изкрещях отново с всички сили аз. Притиснах се към колоната, протегнах иззад нея ръце и успях да го задържа, като подхванах широкия му гръден кош. Усетих силна болка в раменете.
— Помогнете ми! — изкрещях аз. — Някой да дойде! Помощ!
Глава 33
Съмнения
Във водата с плясък се стовари ново парче скала. Ръцете ми изнемогваха под тежестта на Кайл.
— Скит? Скит?
— Помогни ми! Кайл! Подът! Помощ!
Притиснах лице към камъка и погледнах назад към входа. С настъпването на зората над мен стана светло. Затаих дъх. Ръцете ми бяха изпънати до скъсване.
— Скит! Къде си?
Иън изскочи от тунела с готова за стрелба пушка в ръка. Гневният израз на лицето му много приличаше на този на брат му.
— Внимавай! — изкрещях аз. — Подът се руши! Не мога да го удържам повече!
Минаха две безкрайни секунди, докато възприеме сцената, така различна от тази, която си беше представял — че Кайл се опитва да ме убие. За тази сцена беше закъснял с няколко секунди. После пусна пушката на пода на пещерата и бързо се отправи към мен.
— Застани на колене, за да разпределиш по-равномерно тежестта си.
Той ме послуша и запълзя към мен. На дневната светлина в очите му забелязах да горят гневни пламъчета.
— Не го изпускай — предупреди ме той.
Аз простенах от болка. Спря отново за миг, за да прецени ситуацията, а след това плъзна тялото си зад моето и ме притисна по-плътно към скалата. Ръцете му бяха по-дълги от моите. Дори през мен можа да подхване брат си.
— Едно, две, три — отброи с пъшкане той.
Издърпа Кайл по-близо до скалата, отколкото бях успяла да го примъкна аз. От рязкото движение лицето ми се притисна силно в колоната, и то от ударената страна. На този етап вече нямаше значение колко рани щеше да има по него.
— Ще се опитам да го изтегля от тази страна. Можеш ли да се измъкнеш изпод мен?
— Ще се опитам. — След като се уверих, че Иън го държи здраво, пуснах Кайл и усетих как раменете ми с облекчение се отпуснаха. После започнах да се промъквам бавно между Иън и скалата, като внимавах да не попадна в някоя опасна част от пода. Изпълзях малко навътре към изхода, готова всеки миг да го сграбча, ако Иън започне да се плъзга надолу. Той успя постепенно, с чести прекъсвания и дърпане да изтегли безжизненото тяло на брат си откъм едната страна на колоната. Срутиха се още парчета от пода, но основата около колоната остана стабилна. На около две стъпки от нея се образува нов праг.
Иън запълзя заднишком така, както го бях направила аз, като теглеше брат си на кратки интервали с неимоверно усилие на мускулите и волята. След минути и тримата бяхме на изхода на коридора. С Иън едва си поемахме дъх.
— Какво… по дяволите… стана?
— Тежестта ни… беше прекалено… голяма. Подът подаде.
— Какво правехте… на ръба? С Кайл?
Наведох глава и се съсредоточих върху дишането.
Ами кажи му.