Иън се върна с пушката. Намръщих се, защото това ми напомни, че преди малко ми се искаше да е у мен. Това не ми хареса.
— Хайде да вървим.
Без да се замисли, той ми подаде пушката. Оставих я да падне в ръцете ми, но не можех да я стисна. Реших, че носенето на това нещо беше твърде подходящо наказание за мен.
Иън се засмя:
— Как е възможно някой да се страхува от теб… — каза повече на себе си той.
Вдигна ме с лекота и тръгна преди да успея да се подготвя. Постарах се най-чувствителните места — тилът ми и задната част на бедрото — да не се допират прекалено много в него.
— Защо са ти толкова мокри дрехите? — попита той. Минавахме под един отвор, широк колкото юмрук, от който струеше слънчева светлина, и видях как той леко се усмихна.
— Не знам — смотолевих аз. — Може би парата?
Навлязохме отново в тъмното.
— Едната ти обувка я няма.
— Ох, да.
Минахме през друго осветено място и забелязах как сините му очи проблясваха. Сега бяха сериозни и се взираха в лицето ми.
— Аз… много се радвам, че не си ранена, Скит. Искам да кажа, че не си ранена тежко.
Не отговорих. Страхувах се да не кажа нещо, което той да използва срещу Кайл.
Джеб ни намери точно преди да стигнем голямата пещера. Светлината беше достатъчна, за да забележа острото любопитство в очите му, когато ме видя в ръцете на Иън с окървавено лице да държа неумело пушката.
— Значи ти се оказа прав — отбеляза Джеб. Любопитството му беше очевидно, но стоманената нотка в гласа му също. Въпреки гъстата брада се видя, че стисна решително зъби. — Не чух изстрел. Къде е Кайл?
— Той е в безсъзнание — отвърнах бързо аз. — Трябва да предупредиш всички — част от пода в пещерата с реката се срути. Не знам колко е устойчив сега. Кайл си удари силно главата, когато се опита да се махне от пътя ми. Докторът трябва да го прегледа.
Джеб повдигна едната си вежда толкова високо, че тя почти докосна шарената кърпа, вързана на челото му.
— Това е обяснението й — рече Иън, без да се опитва да скрие съмненията си. — И очевидно продължава да се придържа към него.
Джеб се засмя.
— Хайде, дай ми я — каза той.
С готовност му подадох пушката. Той отново се засмя, като видя изражението ми.
— Ще повикам Анди и Брайд да ми помогнат с Кайл. Ще ви последваме.
— Не го изпускайте от очи, когато се събуди — рече сърдито Иън.
— Непременно.
Джеб се отдалечи, за да търси още хора, а Иън се отправи бързо с мен към болницата.
— Кайл може да е пострадал сериозно… Джеб трябва да побърза.
— Главата на Кайл е по-твърда от всеки камък в това място.
Дългият тунел ми се стори още по-дълъг от обикновено. Щеше ли Кайл да умре въпреки усилията ми? Дали вече беше дошъл в съзнание и беше тръгнал да ме търси? Какво беше станало с Уолтър? Дали продължаваше да спи… или вече беше умрял? Отказала ли се беше Търсачката да ме издирва, или с настъпването деня щеше отново да се върне?
Дали Джаред е все още при доктора? — добави Мел и своя въпрос. — Дали ще се ядоса, когато те види? Ще ме познае ли?
Когато стигнахме осветената от слънцето южна пещера, Джаред и докторът се бяха подпрели един до друг на импровизираното бюро на доктора. В пещерата цареше тишина. Не разговаряха, просто наблюдаваха Уолтър как спи.
Ококориха стреснато очи, когато Иън ме внесе в светлото помещение и ме постави върху кушетката до тази на Уолтър. После внимателно изпъна десния ми крак.
Уолтър хъркаше. Този звук намали малко напрежението.
— И сега какво? — попита рязко докторът. Веднага след това се наведе над мен и избърса кръвта от бузата ми.
Лицето на Джаред беше застанало в изненада. Внимаваше изражението му да не покаже и нещо друго.
— Кайл — отвърна Иън в момента, в който аз казах:
— Подът…
Докторът погледна с недоумение и единия, и другия.
Иън въздъхна и вдигна нагоре очи. Без да се усети, сложи леко ръка на челото ми.
— Подът до първата дупка при реката се срутил. Кайл паднал назад и си ударил главата в една скала. Скит спаси безполезния му живот. Тя казва, че също паднала, когато подът поддал. — Иън погледна многозначително доктора. — Нещо — каза със саркастичен тон той — я ударило здравата отзад по главата. — После започна да изрежда. — Носът й кърви, но не е счупен. Не знам. Има някаква травма на мускула тук. — Той докосна бедрото ми. — Коленете й са доста нарязани. Лицето й отново е наранено, но мисля, че може би й го причиних аз, докато се опитвах да издърпам Кайл от дупката. Не трябваше да си правя труда — рече накрая Иън.