— Нещо друго? — попита докторът. В този момент пръстите му, които опипваха тялото ми отстрани, стигнаха до мястото, където ме беше ударил Кайл. Изохках.
Докторът повдигна ризата ми и чух как Иън и Джаред изсъскаха едновременно от това, което видяха.
— Нека отгатна — рече с леденостуден глас Иън. — Ударила си се на някой камък.
— Сигурно — съгласих се едва чуто. Пръстите на доктора продължаваха да опипват мястото, а аз отчаяно се мъчех да не охкам.
— Може да има счупено ребро — рече тихо докторът. — Как бих искал да мога да ти дам нещо за успокояване на болките…
— Не се безпокой за това, докторе — казах, задъхвайки се аз. — Добре съм. Как е Уолтър? Събуди ли се изобщо?
— Не, ще поспи известно време, докато дозата престане да действа. — Хвана ме за китките и започна леко да ги оглежда.
— Добре съм.
Кротките му очи ме погледнаха със съчувствие.
— Ще се оправиш. Просто трябва да почиваш известно време. Аз ще те наглеждам. А сега си обърни главата.
Направих както ми каза и премигнах, когато започна да преглежда раната.
— Не тук — чух да казва Иън. Не можех да виждам доктора, но Джаред хвърли пронизителен поглед на Иън. — Ще доведат Кайл. Не искам двамата да са в едно и също помещение.
Докторът кимна.
— Може би ще е по-добре, ако не са.
— Ще й подготвя едно място. Искам да държиш Кайл тук, докато… докато решим какво да правим с него.
Опитах се да кажа нещо, но Иън сложи пръст върху устните ми.
— Добре — съгласи се докторът. — Ако искаш, ще го вържа.
— Ако се наложи. Може ли да я преместя? — Иън погледна с нетърпение към тъмния коридор.
Докторът се поколеба.
— Не — прошепнах аз, въпреки че Иън все още държеше пръст върху устата ми. Уолтър. — Искам да съм тук заради Уолтър.
— Достатъчно животи спаси днес, Скит — каза тихо Иън.
— Искам да… искам да се сбогувам…
Иън кимна. После погледна към Джаред.
— Мога ли да ти имам доверие?
Лицето на Джаред почервеня от гняв. Иън вдигна ръка.
— Не искам да я оставям тук незащитена, докато й намеря по-безопасно място — поясни той. — Не знам дали Кайл ще бъде в съзнание, когато пристигне. Ако Джеб го застреля, това ще я разстрои. Но ти и докторът би трябвало да можете да се справите с него. Не искам докторът да е сам и да принуди Джеб да избърза.
— Докторът няма да бъде оставен сам — процеди през зъби Джаред.
Иън се поколеба.
— Имай предвид, че през последните два дни й се струпа прекалено много.
Джаред кимна, продължавайки да стиска зъби.
— Аз ще съм тук — припомни докторът на Иън.
Той срещна погледа му.
— Добре. — Иън се наведе над мен и сините му очи се впиха в моите. — Скоро ще се върна. Не се страхувай.
— Не се страхувам.
Наведе се рязко и докосна с устни челото ми.
Мисля, че това изненада най-вече мен, макар да чух, че Джаред тихо ахна. Устата ми остана отворена от учудване, когато Иън рязко се извърна и почти тичешком напусна помещението.
Докторът изпусна шумно въздуха през зъбите си.
— Добре — рече той.
И двамата продължително ме изгледаха. Чувствах се толкова изморена и така ме болеше, че изобщо не ме интересуваше какво мислят.
— Докторе… — Джаред се опита бързо да каже нещо, но бе прекъснат от силна глъчка в коридора.
На входа, изнемогвайки, се появиха петима мъже. Най-отпред беше Джеб, който държеше Кайл за левия крак. Уес държеше десния, а зад тях Анди и Арън подпираха тялото му. Главата на Кайл се клатушкаше безпомощно върху рамото на Анди.
— Боже господи, ама той здравата тежи — изпъшка Джеб.
Джаред и докторът скочиха да им помогнат. След няколко минути пъшкане и ругатни Кайл лежеше на кушетката на няколко крачки от мен.
— От колко време е в безсъзнание, Скит? — попита ме докторът. Той повдигна клепача на Кайл и слънчевият лъч освети зеницата му.