— Ами… — Започнах бързо да пресмятам. — Времето, откакто съм тук, десет минути, нужни на Иън да ме доведе дотук, и още може би пет преди това?
— Значи от около двадесетина минути, така ли?
— Да. Нещо такова.
Докато се консултирахме, Джеб постави своята диагноза. Никой не му обърна внимание, когато се приближи към леглото на Кайл. Никой не му обърна внимание и до момента, в който наведе една отворена бутилка над лицето на Кайл.
— Джеб! — намеси се докторът и изблъска ръката му. Но Кайл изпръхтя, премигна, а после изохка.
— Какво стана? Къде отиде то? — Започна да се надига от кушетката, за да се огледа наоколо. — Подът… се движи… — Гласът на Кайл ме накара да се вкопча в кушетката, отново обзета от паника. Кракът ме заболя. Дали бях в състояние да изляза оттук, накуцвайки? Може би бавно…
— Всичко е наред — прошепна някой. Не беше някой. Винаги бих разпознала този глас. Джаред пристъпи напред и застана между моето легло и това на Кайл, с гръб към мен и загледан в грамадния мъж. Кайл клатеше насам-натам глава и продължаваше да охка. — Ти си в безопасност — рече тихо Джаред. Не се обърна да ме погледне. — Не се страхувай.
Поех дълбоко въздух. Мелани искаше да го докосне. Ръката му беше близо до моята, опряна в ръба на кушетката ми.
Моля те, недей — казах й аз. — И без това лицето ме боли достатъчно.
Той няма да те удари.
Ти мислиш така, но аз нямам желание да рискувам.
Мелани въздъхна. Изгаряше от желание да се приближи към него. Нямаше да е толкова трудно да я удържа, ако и аз не копнеех за същото.
Дай му още време — замолих я аз. — Остави го да свикне с нас. Почакай, докато наистина повярва.
Тя отново въздъхна.
— А-у-у, по дяволите! — изруга Кайл. Чувайки гласа му, рязко погледнах нататък. Видях пламналите му очи иззад лакътя на Джаред, които гледаха право в мен. — Ама то не е паднало! — извика със съжаление той.
Глава 34
Погребан
Джаред се отдръпна от мен и замахна. Юмрукът му се стовари в лицето на Кайл. Той обърна очи и остана с отворена уста. В продължение на няколко секунди в пещерата беше много тихо.
— Хм — рече тихо докторът. — От медицинска гледна точка не съм сигурен, че това беше най-полезното нещо за неговото състояние.
— Но пък аз се чувствам по-добре — рече сърдито Джаред.
Докторът едва забележимо се усмихна.
— Е, може би още няколко минути в безсъзнание няма да го убият.
Той отново погледна под клепачите на Кайл, премери пулса му…
— Какво стана? — попита тихо застаналият до главата ми Уес.
— Кайл се е опитал да го убие — отвърна Джаред, преди аз да успея да отговоря.
— Това едва ли е изненада за нас?
— Не, не е — промълвих аз.
— Алтруизмът изглежда му подхожда повече, отколкото лъжите — отбеляза Джаред.
— Нарочно ли се опитваш да ставаш досаден? — попитах аз.
Търпението ми не само намаляваше, а беше направо изчерпано. От колко време не бях спала? Главата ме болеше дори повече от крака. При всяко вдишване усещах болка и в ребрата. Установих с изненада, че наистина съм в лошо настроение.
— Защото, ако се опитваш, трябва да те уверя, че успя.
Джаред и Уес ме погледнаха изненадани. Бях сигурна, че ако можех да видя останалите, и техните изражения щяха да са същите. Може би с изключение на Джеб. Той майсторски умееше да запазва невъзмутимия израз на опитен покерджия.
— От женски род съм — възразих аз. — Това „то“ наистина започва да ми действа на нервите.
Джаред премигна от изненада. После лицето му отново стана сурово.
— Заради тялото, което носиш ли?
Уес ядосано го погледна.
— Заради мен самата — процедих през зъби.
— Според чия дефиниция?
— Какво ще кажеш, ако е според вашата? При нас аз съм от тези младите, които раждат деца. Това не е ли достатъчно женствено за вас?
Думите ми го накараха да млъкне. Почувствах се почти доволна.
Разбира се, че е — каза одобрително Мелани. — Не е прав и се държи като свиня.
Благодаря ти.
Ние момичетата трябва да се поддържаме.
— Тази история още не си ни я разказвала — обади се Уес, докато Джаред се чудеше какво да отговори. — И как го правите?
Матовото лице на Уес потъмня. Като че ли едва сега усети, че беше изрекъл думите на глас.