— Мисля, че не си длъжна да ми отговаряш, ако смяташ, че е проява на грубост от моя страна.
Аз се засмях. Настроението ми непрекъснато се менеше и не можех да се владея. Сигурно е от безсънието, както беше казала Мел.
— Не, не си попитал нищо… неприлично. Ние нямаме толкова объркан… искам да кажа сложен процес, както при вашия вид. — Отново се засмях, но после усетих как се изчервявам. Спомних си съвсем ясно колко сложно можеше да бъде.
Опитай се да си събереш мислите.
Това са твоите мисли — припомних й аз.
— Тогава…? — попита Уес.
Въздъхнах.
— Само някои от нас са… Майки. Те ни наричат така, но по-точно става дума за потенциална възможност да бъдеш такава…
След като размислих, отново започнах да разсъждавам трезво. Нямаше Майки, т.е. нямаше живи Майки. Беше жив само споменът за тях.
— Ти имаш ли този потенциал? — попита рязко Джаред.
Знаех, че другите са изострили уши. Дори докторът престана да преслушва гърдите на Кайл.
Не отговорих на въпроса му.
— Ние сме… малко като вашите пчелни кошери или вашите мравки. Там има голям брой безполови членове на семейството, но после е царицата.
— Царицата ли? — повтори Уес и странно ме изгледа.
— Не, не е същото. Обаче има само една Майка на всеки пет-десет хиляди от нашия вид. Понякога и по-малко. Няма твърдо установено правило.
— Колко на брой са търтеите? — попита Уес.
— О, не, няма търтеи. Не, казах ти, че при нас нещата са по-прости.
Те чакаха да обясня. Преглътнах. Не трябваше да засягам тази тема. Не исках повече да говоря за нея. Голяма работа, че Джаред ме наричаше „то“. Продължиха да чакат. Намръщих се, но заговорих отново. Бях започнала и нямаше как да спра.
— Майките… се делят. Всяка… клетка, мисля, че бихте могли да я наречете така, макар че нашата структура не е същата като вашата, се превръща в нова душа. Всяка нова Душа има малко от паметта на Майката, запазва част от нея.
— Колко на брой са клетките? — поиска да узнае докторът. — Колко на брой са младите?
Свих рамене.
— Може би някъде около милион.
Видях как очите на някои се разшириха и започнаха да ме гледат малко уплашено. Помъчих се да не се чувствам засегната, когато Уес се отдръпна от мен.
Докторът тихо подсвирна. Беше единственият, на когото все още му беше интересно да продължа. На лицата на Арън и Анди се четеше недоверие и безпокойство. Досега не бяха присъствали на уроците ми. Никога не ме бяха чували да говоря толкова много.
— Кога става това? Има ли катализатор? — попита докторът.
— Това е избор. Доброволен избор — отговорих аз. — Това е единственият път, когато доброволно се съгласяваме да умрем. Един вид размяна срещу ново поколение.
— Значи сега можеш да решиш да разделиш всички твои клетки просто така?
— Не просто така, но нещо подобно.
— Има ли усложнения?
— Решението не е леко. Процесът е… болезнен.
— Болезнен?
Защо се изненадваше толкова? Не беше ли същото и при неговия вид?
Мъже — изсумтя Мел.
— Мъчителен — казах му аз. — Всички помним какво са изпитали Майките ни.
Докторът се поглади замислен по брадичката.
— Питам се каква ще да е еволюционната перспектива… да произвежда кошерно общество с царици самоубийци…
— Алтруизъм — рече тихо Уес.
— Хм, така ще да е — съгласи се докторът.
Притворих очи, за да не говоря повече. Чувствах се замаяна. Дали бях просто уморена, или причината беше раната на главата ми?
— О! — възкликна докторът. — Ти спа дори по-малко от мен, нали, Скит? Трябва да те оставим да си починеш.
— Добре съм — отвърнах аз, но не отворих очи.
— Страхотно — обади се тихо някой. — При нас живее една шибана извънземна царица майка. Може всеки момент да се разпадне на милион нови гадини.
— Шшт!
— Те не могат да ти навредят — казах аз на този, който се обади, без да отварям очи. — Без тела домакини бързо ще умрат. — Премигнах, представяйки си колко невероятно тъжно би било това. Милион малки, беззащитни души — малки, сребристи бебета постепенно изсъхват…
Никой не ми отговори, но почувствах облекчението им във въздуха.
Бях много уморена. Не ме интересуваше, че Кайл е само на два метра от мен. Не ме интересуваше, че двама от присъстващите щяха да застанат на негова страна, ако се стигнеше до това. Не се интересувах от нищо друго, освен да спя. И разбира се, точно в този момент Уолтър се събуди.