— О-о-ох — простена едва чуто той. — Глади?
Аз също изохках и се извърнах към него. Болката в крака ме накара да премигна, но не можах да извия тялото си. Протегнах ръка и напипах неговата.
— Ето — прошепнах аз.
— Ах — въздъхна облекчено Уолтър.
Докторът накара мъжете, които се опитаха да протестират, да замълчат.
— Скит се отказа от съня и спокойствието си, за да му помогне да понесе болката. Ръцете й са изранени от това, че е държала неговата. Вие какво сте направили за него?
Уолтър отново изохка. Отначало звукът беше тих и гърлен, но бързо премина в скимтене. Докторът премигна.
— Арън, Анди, Уес… бихте ли отишли да извикате Шарън да дойде при мен?
— И тримата ли?
— Разкарайте се — преведе им значението на думите на доктора Джеб.
Без да кажат и дума, те се отправиха към изхода.
— Скит — рече тихо над ухото ми докторът, — пак изпитва болка. Не мога да го оставя отново да се мъчи.
Опитах се да дишам равномерно.
— Ще е по-добре той да не ме разпознае. Нека си мисли, че Глади е тук.
Отворих очи. Джеб стоеше край леглото на Уолтър, който продължаваше да изглежда като заспал.
— Сбогом, Уолт — рече Джеб. — Ще се видим от другата страна.
Той отстъпи назад.
— Ти си добър човек. Ще ни липсваш — прошепна Джаред.
Докторът отново започна да рови в пакета с морфина. Хартията прошумоля.
— Глади! — проплака Уолт. — Боли.
— Ш-ш-шт. Няма да те боли дълго. Докторът ще спре болката.
— Глади?
— Да?
— Обичам те, Глади. През целия си живот съм те обичал.
— Знам, Уолтър. Аз… аз също те обичам. Знаеш колко те обичам.
Уолтър въздъхна. Затворих очи, когато докторът се наведе над Уолтър със спринцовката.
— Спи спокойно, приятелю — прошепна той.
Пръстите на Уолтър се отпуснаха, но аз продължавах да ги държа. Сега аз се бях вкопчила в тях.
Минутите минаваха. Наоколо цареше тишина, като се изключи дишането ми. Беше неравномерно, накъсано, бях на път тихо да се разплача. Някой ме потупа по рамото.
— Вече е мъртъв, Скит — каза с дрезгав глас докторът. — Не изпитва болка.
Издърпа ръката ми от неговата и ме обърна внимателно на другата страна, за да ми е малко по-удобно и не толкова болезнено. Почти нямаше разлика. Сега, когато разбрах, че Уолтър няма да се събуди, хлипанията ми станаха по-силни. Притиснах мястото в гръдния ми кош, където болката пулсираше.
— Е, продължавай, щом това ти доставя удоволствие — чух сърдития глас на Джаред. Опитах се да отворя очи, но не успях.
Нещо убоде ръката ми. Не си спомнях да съм си наранявала ръката, и то на такова странно място, на сгъвката на лакътя…
Морфин — прошепна Мелани.
Вече се унасяхме. Опитах се да реагирам, но не можах. Вече бях някъде далеч.
Никой не каза сбогом. — Помислих си аз. Не бих могла да го очаквам от Джаред… но Джеб… докторът… Иън не беше тук…
Никой не умира — обеща ми тя. — Този път само ще спим.
Когато се събудих, таванът над мен беше тъмен, осветен от звездите. Беше нощ. Имаше толкова много звезди. Зачудих се къде съм. Нямаше тъмни прегради, нито части от таван пред погледа ми. Само звезди, звезди и звезди. Вятърът духаше в лицето ми. Усетих миризма на… прах и… нещо, което не можех да проумея. Нещо, което липсваше. Миризмата на мухъл я нямаше. Нямаше и мирис на сяра. Тук беше сухо.
— Скит? — прошепна някой и докосна здравата ми буза.
Очите ми видяха лицето на Иън, беше бледо на светлината на звездите и се беше надвесило над мен. Ръката му върху кожата ми беше по-хладна от бриза, но въздухът беше толкова сух, че ми стана неприятно. Къде бях?
— Скит? Събуди ли се? Те няма да чакат повече.
— Какво? — прошепнах аз, защото и той шепнеше.
— Вече започнаха. Знаех, че ще искаш да си тук.
— Тя събуди ли се? — попита гласът на Джеб.
— Какво трябва да започне? — попитах аз.
— Погребението на Уолтър.
Опитах се да седна, но тялото не ми се подчини. Иън сложи ръка върху челото ми и ме накара да продължа да лежа. Извърнах глава под ръката му, опитвайки се да видя… Бях навън.
Навън.
От лявата ми страна имаше струпана купчина камъни във формата на миниатюрен хълм, покрит с бодливи храсти. От дясно се простираше и изчезваше в мрака равнината на пустинята. Погледнах към краката си и видях хората, които стояха скупчени един до друг и се оглеждаха неспокойно сред откритото пространство. Беше ми напълно ясно как се чувстваха. Уязвими.