— Благодаря ти. Не само за снакса, а за всичко, което правиш за мен.
— За мен е повече от удоволствие, Скит.
Загледах се в тъмносините му очи, опитвайки се да разчета всичко, което казваше с това изречение. Стори ми се, че в думите му има нещо повече от чиста любезност. В този миг осъзнах, че виждам цвета на очите на Иън. Погледнах бързо пукнатините над мен. Звездите ги нямаше и небето беше станало бледо сиво. Зазоряваше се.
— Сигурна ли си, че трябва да го правиш? — попита Иън, вече протягайки ръце, за да ме вдигне.
Аз кимнах.
— Не е нужно да ме носиш. Кракът ми е по-добре.
— Ще видим.
Помогна ми да се изправя, хвана ме през кръста и преметна едната ми ръка върху врата си.
— Сега внимателно. Как е?
Направих тромаво една крачка. Заболя ме, но можех да се справя.
— Страхотно. Хайде да вървим.
Мисля, че Иън много те харесва.
Много ли! — Изненадах се да чуя това от Мелани, и то така категорично.
Напоследък говореше така, само когато Джаред беше наблизо.
Аз също съм тук. Мислиш ли, че това го интересува?
Разбира се. Освен Джейми и Джеб той е от хората, които ни вярват най-много.
Нямам предвид това.
А какво?
Обаче нея вече я нямаше.
Отне ни доста време. Изненадах се колко дълго трябваше да вървим. Мислех, че ще отидем до голямата пещера или до кухнята — обичайните места, в които ставаха събиранията. Обаче минахме през източната нива и продължихме, докато накрая стигнахме голямата, дълбока и тъмна пещера, която Джеб беше нарекъл „стаята за забавления“. Не бях идвала тук от първата ми обиколка.
Посрещна ни острата миризма на серния поток. За разлика от повечето пещери тук стаята за забавления беше много по-широка, отколкото висока. Забелязах това сега, защото слабите сини лампи бяха окачени на тавана, а не бяха на пода. Таванът беше само на няколко стъпки над главата ми и беше висок колкото нормален таван на къща. Обаче дори не можех да видя стените. Бяха далеч от светлините. Не виждах и миризливия поток, който очевидно беше в някакъв далечен ъгъл, но чувах клокоченето му.
Кайл седеше на най-осветеното място. Беше обгърнал краката с дългите си ръце. Лицето му беше като застинала маска. Не вдигна глава, когато Иън ми помогна да вляза, накуцвайки в пещерата.
От двете му страни бяха Джаред и докторът. Стояха прави с отпуснати до бедрата ръце, готови да действат. Приличаха на… пазачи. Джеб стоеше до Джаред с преметната през рамо пушка. Изглеждаше спокоен, но аз знаех колко бързо може да се промени това. Джейми го държеше за свободната ръка… Не, Джеб беше сложил ръката си върху китката на Джейми и това, като че ли не се харесваше на момчето. Но като ме видя да влизам, се усмихна и ми махна с ръка. Пое дълбоко въздух и погледна многозначително Джеб. Той свали ръка от китката му. Шарън стоеше до доктора, а до нея беше леля Маги.
Иън ме отведе до границата, където мракът обгръщаше осветеното място. Там не бяхме сами. Видях фигурите на много хора, но не можех да различа лицата им.
Стори ми се странно: докато вървяхме през пещерите, Иън беше поемал с лекота по-голямата част от тежестта ми, но сега като че ли се беше уморил. Ръката му не ме държеше така здраво за кръста. Закуцуках напред, колкото ми позволяваха силите, докато избере мястото, което искаше. Помогна ми да се настаня на пода и седна до мен.
— Ух — чух как изпъшка тихо някой. Обърнах се и видях Труди. Тя седна близо до нас, а Джефри и Хийт я последваха. — Изглеждаш скапана — каза ми тя. — Лошо ли си се ударила?
Свих рамене.
— Добре съм.
Започнах да се питам дали Иън ме остави нарочно да се мъча, докато се придвижвам, за да им покаже раните ми — да ме накара да свидетелствам безмълвно срещу Кайл. Погледнах намръщена невинното изражение на лицето му.
В този момент пристигнаха Уес и Лили и седнаха при малката група мои съюзници. Бранд влезе няколко секунди по-късно, следван от Хайди, а след това влязоха Анди и Пейдж и накрая Арън.
— Това сме всички — рече той. — Лусина остана при децата. Не иска да са тук, каза да процедираме без нея.
Той седна до Анди и за кратко настъпи мълчание.
— Добре тогава — заяви Джеб достатъчно силно, за да могат всички да го чуят. — Ето как ще процедираме. Ще гласуваме с просто мнозинство. Както обикновено, аз сам ще взема решение, ако имам проблем с мнозинството, защото това…