— Убийството е условно понятие — изсъска Маги. — За мен убийство е само когато е убит човек.
Усетих ръката на Иън на рамото си. Не си бях дала сметка, че треперя, докато не усетих неподвижното му тяло до себе си.
— Човек е същото условно понятие, Магнолия — обади се Джеб и гневно я изгледа. — Мисля, че то включва също състрадание или поне малко съчувствие.
— Хайде да гласуваме — каза Шарън, преди майка й да успее да му отговори. — Вдигай си ръката, ако смяташ, че на Кайл трябва да бъде позволено да остане тук, без да бъде наказан за това… недоразумение. — Тя изгледа пронизително не мен, а застаналия до мен Иън, когато повтори използваната от мен дума.
Ръцете започнаха да се вдигат. Наблюдавах как лицето на Джаред се намръщи.
Помъчих се да вдигна ръка, но Иън ме стисна здраво и ядосан изсумтя. Не можах да вдигна ръката си достатъчно високо. В крайна сметка моят глас не се оказа необходим.
Джеб започна да брои на глас.
— Десет… петнадесет… двадесет, двадесет и три. Добре. Категорично мнозинство.
Не се огледах да видя кой как гласува. Беше достатъчно, че в моя малък ъгъл всички бяха кръстосали ръце на гърдите си и всички очи гледаха с очакване Джеб. Джейми се отдалечи от него и дойде да седне между Труди и мен. Пъхна ръка под тази на Иън и също ме прегърна.
— Може би твоите души са прави за нас — рече той достатъчно високо, за да могат повечето от присъстващите да чуят резкия му глас. — Мнозинството не са по-добри от…
— Шшт! — спрях го аз.
— Добре — каза Джеб. Всички млъкнаха. Той погледна Кайл, после мен и след това Джаред. — В този случай съм склонен да се присъединя към мнозинството.
— Джеб! — извикаха Джаред и Иън едновременно.
— Къщата е моя и правилата също — припомни им той. — Никога не го забравяйте. Затова чуй какво ще ти кажа, Кайл. Ще е добре и ти да ме чуеш, Магнолия. Всеки, който се опита отново да нарани Скит, няма да бъде изправен пред съд, а ще получи погребение. — Той потупа приклада на пушката си за по-голям ефект.
Аз се свих. Магнолия изгледа злобно брат си. Кайл кима, показвайки, че приема условието. Джеб огледа присъстващите, взирайки се в лицето на всеки поотделно, с изключение на малката група до мен.
— Съдът приключи — обяви Джеб. — Кой иска да поиграем?
Глава 36
Доверие
Напрежението сред събралите се в полукръг хора видимо намаля и те започнаха да разговарят по-оживено помежду си. Погледнах Джейми. Той стисна устни и сви рамене.
— Джеб просто се опитва да нормализира отново нещата. Последните два дни бяха много лоши. Погребахме Уолтър…
Аз премигнах. Видях, че Джеб се усмихва на Джаред. След кратка съпротива Джаред въздъхна и погледна с примирение странния стар човек. Обърна се и бързо излезе от пещерата.
— Да не би Джаред да е донесъл топка? — попита някой.
— Страхотно — рече застаналият до мен Уес.
— Сега пък игри ли ще играем? — рече Труди и поклати глава.
— Ако това ще намали напрежението — обади се тихо Лили и сви рамене.
Около мен хората говореха тихо, но чух и някои по силни гласове:
— Този път ще си го изкараш на топката — каза Арън на Кайл.
Застана пред него и му подаде ръка. Кайл я пое и бавно стана. Почти докосна с глава висящите фенери.
— Последната топка беше слаба — рече той и се усмихна на по-възрастния мъж. — Имаше някакъв производствен дефект.
— Посочвам Анди за капитан — провикна се някой.
— Аз пък посочвам Лили — отвърна Уес, изправи се и се протегна.
— Анди и Лили.
— Да, Анди и Лили.
— Искам Кайл — каза бързо Анди.
— Тогава ще взема Иън — отвърна Лили.
— Джаред.
— Бранд.
Джейми стана и се изправи на пръсти, за да изглежда по-висок.
— Пейдж.
— Хайди.
— Арън.
— Уес.
Изреждането продължи. Лицето на Джейми светна, когато Лили го избра, преди да бяха свършили половината от по-възрастните. Дори Маги и Джеб бяха включени в отборите. Бяха се разпределили по равно, когато Лусина пристигна заедно с Джаред. Двете й момчета заподскачаха от вълнение. Джаред държеше лъскава футболна топка. Протегна ръка и по-голямото момче Исайя заподскача около него, опитвайки се да я избие от ръцете му.
— Скит? — попита Лили.
Поклатих глава и посочих крака си.
— Вярно, съжалявам.