Аз съм добра във футбола — промърмори Мел. — Е, бях някога.
Едвам ходя — припомних й аз.
— Мисля да пропусна тази игра — каза Иън.
— Не — протестира Уес. — Те имат Кайл и Джаред. Без теб сме загубени.
— Играй — казах му аз. — Аз ще… ще следя резултата.
Той ме погледна и сви устни.
— Наистина не съм в настроение за игра.
— Те имат нужда от теб.
Той изпъшка.
— Хайде, Иън — подкани го Джейми.
— Искам да гледам — казах аз. — Но ще бъде… скучно, ако единият отбор има много голямо преимущество.
— Скит — въздъхна Иън, — ама ти наистина си най-некадърният лъжец, когото съм срещал някога.
Обаче стана и започна да загрява заедно с Уес. Пейдж постави гредите на вратите — четири фенера.
Опитах се да се изправя на крака. Бях точно по средата на игрището. Никой не ме забеляза на слабата светлина. Наоколо атмосферата беше приповдигната и заредена с очакване. Джеб беше прав. Имаше нужда от това, колкото и странно да ми се струваше.
Успях да застана на колене, а после изнесох здравия си крак напред, за да мога да застана на коляно с болния. Заболя ме. Опитах се да подскачам оттам на здравия си крак, но не можах да запазя равновесие. Нечии силни ръце ме подхванаха, точно когато щях да падна по лице. Вдигнах натъжена глава, за да благодаря на Иън.
Думите заседнаха на гърлото ми, когато видях, че ръцете, които ме държаха, бяха на Джаред.
— Можеше просто да помолиш за помощ — каза дружелюбно той.
— Аз… — Прокашлях се. — Трябваше… Не исках да…
— Привличаш вниманието към себе си ли? — Изрече думите така, като че ли наистина му беше любопитно. В тях нямаше укор. Помогна ми да се замъкна до входа на пещерата.
По едно време тръснах глава:
— Не исках да… да карам някого да прави нещо само от любезност, когато не му се ще да го прави. — Това не обясняваше съвсем точно желанието ми, но той като че ли разбра какво искам да кажа.
— Мисля, че Джейми или Иън с готовност биха ти помогнали.
Погледнах през рамо към тях. Поради слабата светлина никой от двамата още не беше забелязал, че ме няма там. Удряха с глави топката и се засмяха, когато тя удари Уес в лицето.
— Те се забавляват. Не исках да ги прекъсвам.
Джаред се вгледа в лицето ми. Разбрах, че сърдечно ми се усмихва.
— Доста си привързана към момчето — рече той.
— Така е.
Той кимна.
— А към мъжа?
— Иън е… Иън ми вярва. Грижи се за мен. Толкова е внимателен… за човек. — Искаше ми се да кажа „почти като душа“, обаче за тази аудитория нямаше да прозвучи като комплимент.
Джаред изсумтя.
— За човек, казваш. Не съм предполагал, че за вас той може да има някакво значение.
Помогна ми да седна на ръба на входа. Приличаше на ниска пейка и на него се седеше по-удобно, отколкото на равния под.
— Благодаря ти — казах му аз. — Джеб постъпи правилно.
— Не съм съгласен. — Тонът на Джаред беше по-мек от думите му.
— Благодаря ти и за това, което направи преди това за мен. Не беше длъжен да ме защитаваш.
— Всичко, което казах, беше истина.
Аз се загледах в пода.
— Вярно е, че никога не бих направила нещо, с което да навредя на някого тук. Не и нарочно. Съжалявам, че с идването си тук причиних болка на теб и на Джейми. Много съжалявам.
Той седна замислен до мен.
— Честно казано… — Той се поколеба. — Момчето се чувства по-добре, откакто си тук. Отдавна не бях го виждал да се смее.
Сега и двамата чувахме смеха му да се извисява над този на възрастните.
— Благодаря ти, че ми го каза. Това беше… най-голямото ми притеснение. Надявах се да не му причиня нещо лошо, което да има трайни последици.
— Защо?
Погледнах го с недоумение.
— Защо го обичаш? — попита той. В гласа му все още се усещаше любопитство, но не беше настоятелен.
Прехапах устна.
— Можеш да ми кажеш. Аз съм… — Не можа да намери думите, за да обясни. — Можеш да ми кажеш — повтори той.
Отговорих, продължавайки да гледам в краката си:
— Отчасти защото Мелани го обича. — Не вдигнах очи, за да видя дали ще трепне при произнасянето на името й. — Помня го такъв, какъвто тя го помни… това е силно нещо. А после, когато се запознах лично с него… — Свих рамене. — Не мога да не го обичам. Това е част от моя… от самия строеж на клетките ми. Преди не си бях давала сметка колко голямо е влиянието на домакина върху мен. Може би се дължи на човешките тела, или може просто да се дължи на Мелани.