Като че ли не забеляза, че стоя до Джаред. Но за пръв път осъзнах, че другите забелязаха. Джейми ни наблюдаваше с доволна усмивка. Вероятно това му изглеждаше като добро развитие на нещата. Така ли беше?
Какво искаш да кажеш?
Какво вижда той, когато ни погледне? Че семейството му отново се е събрало, така ли?
А не е ли така?
До известна степен. С една неканена добавка.
Но по-добре, отколкото вчера.
Предполагам…
Аз пък знам — призна тя. Радвам се, че Джаред знае, че съм тук… но все още не ми харесва той да те докосва.
А пък на мен много ми харесва. — Лицето ми гореше там, където го бяха погалили пръстите на Джаред. — Съжалявам за това.
Не те обвинявам. Или поне знам, че не би трябвало.
Благодаря.
Джеб ни наблюдаваше с любопитство и леко се усмихваше в брадата си. Шарън и Маги ни гледаха с пламнали от гняв очи. Израженията на лицата им толкова си приличаха, че дори с гладката си кожа и огненочервената коса Шарън не изглеждаше по-млада от побелялата си майка.
Иън беше разтревожен. В очите му имаше напрежение и като че ли беше готов всеки момент да дойде и пак да ме защити. Да се увери, че Джаред не ме разстройва отново. Усмихнах се, за да го успокоя, обаче той не отвърна на усмивката ми, а дълбоко въздъхна.
Мисля, че причината за безпокойството му е друга — каза Мел.
— Нея ли слушаш сега? — попита Джаред. Беше се изправил, но продължаваше да наблюдава лицето ми. Въпросът му отклони вниманието ми, преди да успея да я попитам какво има предвид. — Какво казва тя?
— Наблюдаваме какво мислят другите… за настъпилата промяна в теб. — Кимнах с глава към лелята и братовчедката на Мелани. Те едновременно ми обърнаха гръб.
— Костеливи орехи — призна той.
— Добре тогава — избоботи Кайл и се обърна към топката, която беше поставена в най-осветеното място на пещерата. — Ще спечелим без теб.
— Идвам! — Джаред хвърли още един замислен поглед към мен, т.е. към двете, и изтича да се включи в играта.
Не бях много добра в отчитането на попаденията. Беше твърде тъмно, за да виждам топката от мястото, където седях. Беше прекалено тъмно дори да виждам добре играчите, когато не бяха под фенерите. Започнах да броя, като се ориентирах по реакцията на Джейми. По победоносните му викове, когато отборът му отбелязваше точка, и по стоновете, когато това правеше другият отбор. Стоновете бяха повече от виковете.
Всички играеха. Маги беше вратар на отбора на Анди, а Джеб на отбора на Лили. И двамата бяха изненадващо добри. Виждах как силуетите им на светлината от лампите, които служеха за греди, се движеха така пъргаво, сякаш бяха с десетилетия по-млади.
Джеб не се страхуваше да се хвърля на земята, за да не му вкарат гол, а Маги успяваше да се справя, без да прибягва до такива крайности. Беше като магнит за невидимата топка. Всеки път, когато Иън или Уес шутираха… бум! Топката попадаше в ръцете й.
След около половин час Труди и Пейдж излязоха от играта и на излизане минаха покрай мен, като говореха възбудено. Струваше ми се невероятно, че бяхме започнали сутринта със съдебен процес, но ми олекна, че нещата така рязко се бяха променили. Жените се върнаха натоварени с кутии. Бяха пълни с блокчета гранола — от онези с плодов пълнеж. Играта спря. Джеб обяви почивка и всички побързаха да си изядат закуската.
Тя беше разпределена точно на централната линия. Отначало настана голяма блъсканица.
— Ето и за теб, Скит — рече Джейми, като се измъкна от групата. Ръцете му бяха пълни, а под мишниците беше мушнал бутилки с вода.
— Благодаря. Забавляваш ли се?
— О, да! Жалко, че ти не можа да играеш.
— Следващия път — казах аз.
— Ето и за теб… — Беше Иън, който също носеше блокчета.
— Изпреварих те — отвърна му Джейми.
— О! — извика Джаред, появил се от другата страна на Джейми. И той носеше от закуската.
С Иън продължително се изгледаха.
— Къде отиде всичко? — викна Кайл, застанал до празните кутии. Огледа пещерата, за да открие виновника.
— Дръж! — извика му Джаред и започна да му подхвърля едно по едно блокчетата с гранола.
Кайл ги ловеше с лекота във въздуха, а после изтича, за да види дали Джаред няма още.
— Ето — рече Иън и подаде половината от своите на брат си, без да го погледне. — А сега си върви.