Кайл не му обърна внимание. За пръв път днес сведе очи и ме погледна. Ирисите му бяха тъмни, защото светлината идваше откъм гърба му и не можах да разгадая израза на лицето му. Аз се свих и когато затаих дъх, ребрата ми запротестираха. Джаред и Иън застанаха плътно пред мен.
— Чу го — натърти Джаред.
— Мога ли да кажа нещо преди това? — попита Кайл и погледна към мен през пролуката между двамата. Те не отговориха.
— Не съжалявам — каза ми той. — Продължавам да мисля, че постъпих правилно.
Иън блъсна брат си. Кайл залитна, но се задържа и отново пристъпи напред.
— Почакай. Не съм свършил.
— Напротив, свърши — заяви със стиснати юмруци Джаред.
Сега всички ни гледаха. В пещерата настъпи тишина и цялото настроение от играта изчезна.
— Не, не съм — Кайл вдигна ръце нагоре, все едно че се предава, и отново се обърна към мен: — Не мисля, че сбърках, но ти наистина спаси живота ми. Не знам защо, но го направи. Така че за мен сметката е изравнена — живот за живот. Няма да те убия. Така ще платя дълга си.
— Ти, глупаво магаре, такова!
— Ама ти си този, който е лапнал по червея, така да знаеш. Но на мен викаш, че съм глупав.
Иън вдигна свитите си в юмруци ръце и пристъпи напред.
— Ще ти кажа защо — обадих се аз и гласът ми прозвуча по-силно, отколкото бих искала, но постигна желания ефект. Иън, Джаред и Кайл се обърнаха да ме погледнат и за момент боят се отложи.
Почувствах се изнервена. Прокашлях се.
— Не те оставих да паднеш, защото… защото не съм като теб. Не казвам, че не съм… като хората. Защото има и други тук, които биха направили същото. Тук има мили, добри хора. Хора като брат ти и Джеб и доктора… Казвам, че не съм като теб.
Кайл ме изгледа продължително, а после се засмя:
— Уф — въздъхна, но продължи да се смее. После ни обърна гръб, след като беше изрекъл всичко, което имаше да казва, и се върна да си вземе вода.
— Живот за живот! — провикна се през рамо той.
Не бях сигурна дали да му повярвам. Никак не бях сигурна. Човеците бяха добри лъжци.
Глава 37
Желана
За победите имаше схема. Ако Джаред и Кайл играеха заедно, те печелеха. Ако Джаред играеше с Иън, тогава този отбор печелеше. Струваше ми се, че Джаред не може да бъде победен, докато не видях братята да играят заедно.
Отначало се чувстваше известно напрежение, поне от страна на Иън, да играе в един отбор с Кайл. Обаче след няколко минути тичане в тъмното те се върнаха към обичайния си стил на игра — към една схема, съществувала дълго преди да дойда на тази планета.
Кайл знаеше какво ще направи Иън, преди да го е направил и обратното. Казваха си всичко, без да се налагаше да говорят. Дори и когато Джаред привлече всички добри играчи на своя страна Бранд, Анди, Уес, Арън, Лили и Маги за вратар, Кайл и Иън побеждаваха.
— Добре, добре — каза Джеб, като улови с една ръка топката, изстреляна от Анди, и я пъхна под мишницата си. — Мисля, че всички знаем кои са победителите. Не ми се иска да развалим веселбата, но ни чака работа… а и да си призная честно, вече се уморих.
Чуха се няколко слаби протеста, няколко възгласи на съжаление, но повечето се засмяха. Изглежда никой не се разстрои прекалено много, че забавлението свърши. Няколко души насядаха веднага, там където бяха, и задъхани сложиха глави между коленете си, което показа, че Джеб не беше единственият, който е измерен.
Хората започнаха да се разотиват по двама по трима. Аз се отдръпнах в единия край на входа на коридора, за да им направя място да минават, вероятно на път към кухнята. Часът за обяд трябва да беше отминал, макар че в тази тъмна дупка беше трудно да се разбере кое време е. Между излизащите хора наблюдавах Кайл и Иън.
Когато играта приключи, Кайл вдигна ръка за поздрав, но Иън мина покрай него, без да отвърне на жеста му. Тогава Кайл хвана брат си за рамото и го завъртя към себе си. Иън отблъсна ръката му. Изтръпнах в очакване, че ще започне бой и отначало така изглеждаше. Кайл посегна да удари Иън в корема, но той избегна удара с лекота, макар че според мен изобщо не беше силен. Кайл се засмя и понеже ръката му беше дълга, плъзна юмрука си по главата на Иън. Той го отблъсна, но този път леко се усмихна.
— Добра игра, брат — чух да казва Кайл. — Не си загубил форма.
— Ти си такъв идиот, Кайл — рече Иън.
— Ти си по-умният, но аз съм по-красивият. Струва ми се, че е справедливо.