Джейми се промуши под ръката на Иън и изпълзя върху дюшека, за да ме прегърне през врата.
— Извинявай. Не се натъжавай.
— Не бери грижа за това.
— Знаеш, че и аз те обичам.
Емоциите на тази планета бяха така силни, така пронизващи. Преди Джейми никога не ми го беше казвал. Усетих как температурата на тялото ми се повиши с няколко градуса.
Толкова са пронизващи — съгласи се Мелани, премигвайки от собствената си болка.
— Ще се върнеш ли? — замоли ме Джейми, опрял глава на рамото ми. Не можех да му отговоря веднага.
— Мел какво иска? — попита той.
— Иска да живее с теб — прошепнах аз. Не беше нужно да проверявам, за да го кажа.
— А ти какво искаш?
— Искаш ли да живея с вас?
— Знаеш, че искам, Скит. Моля те.
Аз се поколебах.
— Моля те.
— Щом ти го искаш, Джейми, добре.
— Уха! — извика той в ухото ми. — Страхотно! Ще отида да кажа на Джаред! И ще ти донеса храна, става ли? — Скочи на крака и така блъсна дюшека, че ребрата ме заболяха.
— Добре.
— Ти искаш ли нещо, Иън?
— Разбира се, момче. Искам да кажеш на Джаред, че е безсрамник.
— А?
— Няма значение. Иди да донесеш нещо за обяд на Скит.
— Разбира се. И ще помоля Уес за излишното му легло. Кайл ще се върне тук и всичко ще бъде както трябва!
— Чудесно — рече Иън и макар да не виждах лицето му, можех да си представя физиономията му.
— Чудесно — прошепнах аз и отново усетих как бръсначът ме прорязва.
Глава 39
Разтревожена
Чудесно — казах си аз, — просто чудесно.
Иън дойде да ми прави компания за обяда. На лицето му грееше широка усмивка. Отново се опитваше да ме ободри.
Мисля, че напоследък прекаляваш със сарказма — каза ми Мелани.
Ще го имам предвид.
През последната седмица не я бях чувала много да говори. Точно сега и двете не бяхме добра компания. Беше по-добре да избягваме общуването, дори помежду си.
— Здравей, Скит — поздрави ме Иън и седна в единия край на дюшека до мен. В едната си ръка държеше купа с все още димяща доматена супа. Моята беше до мен, изстинала и останала наполовина. Играех си с парче хляб, като ронех трохи от него.
Не му отговорих.
— О, хайде, хайде. — Той сложи ръка на коляното ми. Гневната реакция на Мел беше някак забавена. Вече беше свикнала твърде много с тези неща, за да побеснее истински.
— Днес ще се върнат. Без съмнение, преди залез-слънце.
— Каза го преди три дни, после преди два дни, а също и вчера — припомних му аз.
— Имам добро предчувствие за днес. Не се мръщи — толкова е човешко — подразни ме той. — Не е първата акция, в която Джейми взема участие.
— Това много ме успокоява. — Отново го казах със сарказъм. Мелани беше права — наистина прекалявах.
— С него са Джаред, Джефри и Труди. А Кайл е тук — каза през смях Иън. — Значи не може да имат неприятности.
— Не искам да говорим за това.
— Добре.
Той се съсредоточи върху храната и ме остави да се тревожа. Иън се държеше много мило с мен — винаги се опитваше да ми угоди, дори когато и двамата не знаехме какво искам. Като се изключат, разбира се, непрекъснатите му опити да разсее сегашното ми безпокойство. Знаех, че не искам точно това. Исках да се тревожа. Това беше единственото нещо, което можех да правя.
Измина месец, откакто се бях преместила обратно в стаята на Джейми и Джаред. В продължение на три седмици четиримата живяхме заедно. Джаред спеше на един дюшек, поставен над леглото, на което спяхме двамата с Джейми. Свикнах с това, имам предвид със спането. Сега ми беше трудно да заспя в празната стая. Дишането на другите две тела ми липсваше.
Не бях свикнала да се събуждам всяка сутрин и да виждам там Джаред. Все още ми беше нужна поне секунда, за да отвърна на сутрешния му поздрав. Той също се чувстваше неловко, но беше винаги любезен. И двамата бяхме много любезни един към друг.
Беше почти като в предварително написан сценарий.
— Добро утро, Скит, как спа?
— Добре, благодаря, а ти?
— Добре, благодаря. А… Мел?
— Тя също е добре, благодаря.
Постоянното възторжено настроение на Джейми и щастливото му бърборене помагаше за намаляване на напрежението. Говореше за Мелани и често се обръщаше директно към нея, докато настъпи момент, когато името й вече не беше източник на напрежение в присъствието на Джаред. С всеки изминал ден нещата ставаха по-нормални и животът ми тук малко по малко по-приятен. Може да се каже, че двете с Мелани бяхме донякъде щастливи.