Выбрать главу

Смесен мач. На Мелани това й хареса. Обичаше да се състезава.

Със започването на играта Уес ритна топката назад към Лили, а после спринтира напред, за да мине покрай мен и да получи паса й. Имаше много малко време да помисля. Можех само да реагирам интуитивно. Видях как Лили се подготвя да изпрати топката в желаната посока. Прекъснах пътя й към Уес, който се изненада от бързината ми, подадох топката на Иън и напреднах по игрището. Лили се беше изнесла прекалено много напред. Изпреварих я, докато тичахме към тяхната маркирана от фенерите врата, и отбелязах първия си гол. Почувствах се добре от разкършването, от напрягането на мускулите, от изпотяването и от взаимодействието с Иън. Добре си пасвахме. Аз бях бърза, а Иън беше страхотно точен. Ентусиазмът на Уес секна още преди Иън да вкара третия гол. Лили прекъсна играта, когато вкарахме двадесет и първия гол. Дишаше тежко, но не и аз. Чувствах се добре. Тъкмо бях загряла. Уес искаше да изиграем още една игра, но Лили беше напълно изтощена.

— Примири се, те са по-добри.

— Изиграха ни.

— Някой да ти е казвал, че тя не може да играе?

— Но и никой не е казвал, че е професионалистка.

Това ми хареса и ме накара да се усмихна.

— Не се ядосвай, слабако — каза му Лили и протегна закачливо ръка, за да погъделичка Уес по корема. Той хвана пръстите й и я придърпа към себе си. Тя се засмя и се опита да се отдръпне, но Уес не я пусна и я целуна силно по устата, докато се смееше.

Иън и аз бързо се спогледахме стреснати.

— За теб с удоволствие бих загубил — каза й Уес и я пусна. Гладката карамелена кожа по бузите и врата на Лили леко порозовя. Погледна бързо към Иън и мен, за да види реакцията ни.

— А сега — продължи Уес — отивам за подкрепления. Ще видим как скритото ти оръжие ще се представи срещу Кайл, Иън. — Той запрати топката в далечния тъмен ъгъл на пещерата и аз чух как тя цопна в потока.

Иън изтича да я прибере, а аз продължих да наблюдавам с любопитство Лили. Тя се засмя малко смутено на изражението ми, което беше необичайно за нея.

— Знам, знам.

— Откога… продължава това? — попитах учудена аз.

Тя се намръщи.

— Извинявай, не е моя работа.

— Няма нищо. Това не е тайна. Как би могло да се пази нещо в тайна тук? За мен просто наистина е нещо ново. Донякъде ти си виновна — добави тя и се усмихна, за да ми покаже, че само се шегува.

Въпреки това се почувствах малко виновна.

— Какво направих?

— Нищо — увери ме тя. — По-скоро ме изненада реакцията на Уес по повод играта ти. Не знаех, че таи такива дълбоки чувства. Всъщност никога преди не съм му обръщала внимание. Е, той е прекалено млад за мен, но какво значение има това тук? — Тя отново се засмя. — Странно е как животът и любовта продължават. Не очаквах това.

— Да. Наистина е странно — съгласи се Иън. Не бях чула кога се е върнал. Той сложи ръка на рамото ми. — Въпреки че е хубаво. Но ти знаеш — обърна се към Лили, — че Уес си пада по теб още от самото си пристигане тук, нали?

— Той така казва. Не бях забелязала.

Иън се засмя.

— В такъв случай ти ще да си единствената. И така, Скит, какво ще кажеш за една игра един на един, докато чакаме?

Усетих безмълвния ентусиазъм на Мелани.

— Добре.

Остави ме да играя първа с топката и се върна назад, за да пази вратата. Първият ми удар мина между него и дирека и аз вкарах. Втурнах се бързо, когато той шутира, засякох топката и пак вкарах.

Той ни оставя да спечелим — рече недоволно Мел.

— Хайде, Иън, играй.

— Играя.

Кажи му, че играе като момиче.

— Играеш като момиче.

Той се засмя и аз отново успях да прокарам топката покрай него. Това, като че ли не го ядоса достатъчно. След малко получих отново вдъхновение, пак прострелях вратата му, надявайки се, че го правя за последен път.

Мел възрази.

Идеята не ми харесва.

Обаче се обзалагам, че ще свърши работа.

Поставих топката в центъра на игрището.

— Ако спечелиш, ще можеш да спиш в стаята ми, докато ги няма. Имам нужда от добър сън през нощта.

— Печели този, който пръв отбележи десет гола. — С рязко движение той изрита топката толкова силно покрай мен, че тя отскочи в далечната стена, която не се виждаше в тъмното, и се върна обратно при нас.

Погледнах Лили.