— Не беше ли встрани от вратата?
— Не, право в центъра.
— Един на три — обяви Иън.
Бяха му нужни петнадесет минути да спечели, но поне постигнах целта си и го накарах да играе сериозно. Дори успях да му вкарам още един гол и бях горда от себе си. Вече едва си поемах въздух, когато той открадна топката от мен и стреля за последен път във вратата ми. Не беше задъхан.
— Четири на десет. Аз печеля.
— Добра игра — рекох сърдито аз.
— Измори ли се? — попита той с прекалено невинно изражение и ме досмеша.
После се протегна:
— Мисля, че и аз съм готов за леглото — рече Иън и дяволито ме погледна.
Аз премигнах.
— Ау, Мел, знаеш, че се шегувам. Не се сърди.
Лили ни погледна изумена.
— Джаредовата Мелани не ме иска — каза й Иън и намигна.
Тя повдигна вежди.
— Това е… интересно.
— Чудя се защо се забави Уес толкова много! — смени темата Иън, без да обръща внимание на реакцията й. — Дали да не отидем да го потърсим? Бих пийнал малко вода.
— Аз също — съгласих се аз.
— Донесете малко и на мен — рече Лили. Не се помръдна от мястото на пода, където се беше полуизлегнала.
Когато навлязохме в тесния тунел Иън ме прегърна леко през кръста.
— Знаеш ли — каза той, — наистина не е честно от страна на Мелани да те кара да страдаш, когато е ядосана.
— Откога хората станаха толкова честни?
— Добър довод.
— Освен това тя с удоволствие би те накарала да страдаш, ако й позволя.
Той се засмя.
— Това, което става между Уес и Лили, е хубаво, как мислиш? — заяви той.
— Да. И двамата изглеждат много щастливи. Това ми харесва.
— На мен също. Уес най-после успя да спечели момичето. Това ми дава надежда — каза Иън и ми намигна. — Дали Мелани ще те накара да се почувстваш много зле, ако те целуна сега?
За секунда се вцепених, а после поех дълбоко въздух.
— Вероятно.
О, да.
— Определено.
Иън въздъхна.
В този момент чухме Уес. Гласът му долетя от края на тунела и с всяка дума се приближаваше.
— Върнаха се! Скит, върнаха се!
Беше ми нужна по-малко от секунда, за да осъзная какво казва, а след това се втурнах бързо напред. Чух зад мен Иън да мърмори нещо за напразни усилия. За малко щях да съборя Уес на земята.
— Къде? — попитах задъхана аз.
— На площада.
Отново побягнах. Втурнах се в голямата пещера и започнах да се оглеждам. Не беше трудно да ги открия. Джейми стоеше пред група хора близо до входа на южния тунел.
— Здравей, Скит! — провикна се той и ми махна.
Труди го хвана за ръката, докато тичах покрай нивата, като че ли да му попречи да се втурне към мен, за да ме посрещне. Хванах го с две ръце за раменете и го притиснах към себе си.
— О, Джейми!
— Липсвах ли ти?
— Само малко. Къде са останалите? Върнаха ли се всички?
Освен Джейми, единствената тук от завърналите се от акцията беше Труди.
Останалите от групата — Лусина, Рут Ан, Кайл, Травис, Вайълет, Рийд — бяха дошли да ги посрещнат.
— Всички се върнаха и са добре — увери ме Труди.
Огледах огромната пещера.
— Къде са?
— Ами… мият се, разтоварват…
Исках да предложа помощта си… изобщо да направя нещо, което би ме приближило до мястото, където е Джаред, за да се уверя със собствените си очи, че е добре, но знаех, че няма да ми бъде разрешено да видя откъде вкарват товара.
— Струва ми се, че имаш нужда от баня — казах на Джейми и зарових пръсти в мръсната му, сплъстена коса, без да го изпускам от прегръдката си.
— Би трябвало да отиде да полегне — обади се Труди.
— Труди — рече тихо Джейми и сърдито я изгледа.
Труди ми хвърли бърз поглед, а после отмести очи.
— Да полегне…? — Вгледах се в Джейми. Отдръпнах го от себе си, за да мога да го огледам по-добре. Не ми се видя изморен — очите му бяха живи, а бузите под силния тен зачервени. Отново го огледах внимателно и изведнъж очите ми се вторачиха в десния му крак.
В дънките му имаше голяма дупка на няколко сантиметра над коляното. Платът около дупката беше тъмен, червеникавокафяв и този зловещ цвят се простираше в дълго петно, което стигаше до маншета на панталона.
Кръв — установи ужасена Мелани.
— Джейми? Какво се е случило?
— Благодаря, Труди.