— Тя и така скоро щеше да разбере. Хайде, ще разговаряме, докато куцукаш.
Труди го подхвана под ръката и той тръгна бавно, накуцвайки напред, като се стараеше да прехвърля тежестта върху левия крак.
— Джейми, кажи ми какво стана? — Подхванах го от другата страна, като се стараех да поема колкото може повече от тежестта.
— Беше наистина глупаво и само аз съм си виновен. Можеше и тук да се случи.
— Кажи ми.
Той въздъхна.
— Спънах се с нож в ръка.
Аз потреперих.
— Дали да не те отведем в другата посока? Трябва да те види докторът.
— Оттам идвам. Първо там отидохме.
— Какво каза докторът?
— Всичко е наред. Почисти раната, превърза я и каза да отида да си легна.
— През целия път си вървял, така ли? Защо не остана в болницата?
Джейми направи гримаса и погледна Труди, като че ли очакваше тя да отговори.
— Джейми ще се чувства по-удобно в леглото си — заяви тя.
— Да — съгласи се бързо той. — Кой би искал да лежи върху някоя от онези ужасни кушетки?
Изгледах ги, а после погледнах зад мен. Хората се бяха разотишли. Чувах гласовете им, които отекваха надолу из южния коридор.
Защо беше всичко това? — запита се, усъмнила се, Мелани.
Изведнъж ми дойде наум, че Труди не я бива повече от мен в лъжите. Когато каза, че другите от акцията разтоварват и се мият, в гласа й забелязах някаква фалшива нотка. Спомних си, че погледна надясно към онзи тунел.
— Здравей, момче! Здравей, Труди! — поздрави настигналият ни Иън.
— Здравей, Иън — отвърнаха едновременно на поздрава му те.
— Какво е станало тук?
— Паднах върху един нож — смотолеви Джейми и наведе глава.
Иън се засмя.
— Мисля, че не е смешно — казах му ядосана аз. Мелани, която и без това усещах, че трепери в мен, си представи как му удря плесница. Не й обърнах внимание.
— На всеки може да се случи — рече Иън и тупна леко Джейми по ръката.
— Точно така — съгласи се Джейми.
— Къде са останалите?
Наблюдавах Труди с крайчеца на окото, докато му отговаряше.
— Ами трябва да завършат разтоварването. — Този път погледна съвсем преднамерено към южния тунел и изражението на Иън изведнъж стана напрегнато за част от секундата. После Труди обърна очи към мен и видя, че я наблюдавам.
Отвлечи им вниманието — прошепна Мелани.
Погледнах бързо Джейми.
— Гладен ли си? — попитах го аз.
— Да.
— Кога пък не си бил гладен? — подразни го Иън. Лицето му отново беше спокойно. Беше по-добър лъжец от Труди.
Когато стигнахме стаята ни, Джейми се отпусна с облекчение върху големия дюшек.
— Сигурен ли си, че си добре? — попитах аз.
— Нищо ми няма. Наистина. Докторът каза, че до няколко дни ще се оправя.
Аз кимнах, макар да не бях съвсем убедена.
— Ще отида да се измия — обяви Труди и излезе.
Иън се подпря на стената и остана.
Гледай надолу, когато лъжеш — посъветва ме Мелани.
— Иън — загледах се внимателно в окървавения крак на Джейми, — би ли ни донесъл нещо за ядене? Аз също огладнях.
— Да. Донеси ни нещо хубаво.
Чувствах погледа на Иън върху себе си, но не вдигнах глава.
— Добре — съгласи се той. — Връщам се след секунди — каза Иън, като наблегна на последната дума.
Продължих да гледам надолу, като се преструвах, че разглеждам раната на Джейми, докато чух стъпките му да затихват.
— Не си ми сърдита, нали? — попита Джейми.
— Не, разбира се.
— Знам, че не искаше да отида.
— Сега си в безопасност, само това има значение. — Потупах го разсеяно по ръката. После се изправих и оставих косата си, която сега стигаше до брадичката ми, да закрие лицето ми. — Веднага се връщам. Забравих нещо, което исках да кажа на Иън.
— Какво? — попита той, смутен от тона ми.
— Ще имаш ли нещо против да останеш малко сам?
— Не, разбира се — отвърна все още недоумяващ той.
Измъкнах се навън преди да успее да каже нещо. Коридорът беше празен. Иън не се виждаше. Трябваше да бързам. Знаех, че вече подозира нещо. Беше забелязал, че ми направи впечатление нескопосаното обяснение на Труди. Нямаше да отсъства дълго.
Вървях бързо, но не тичах, докато минавах през големия площад. Бях съсредоточена, като че ли съм тръгнала да изпълнявам някаква поръчка. Там имаше само няколко души. Рийд се отправи към коридора, който водеше към банята с басейна. Рут Ан и Хайди стояха край входа на източния коридор и разговаряха. Лили и Уес бяха с гръб към мен и се държаха за ръце. Никой не ми обърна внимание. Гледах напред, като че ли не забелязвах южния тунел и свих в него в последния момент.