Защо го оставих?
Лицето на Джейми беше зачервено и потно. Десният крачол на дънките му беше отрязан и превръзката беше свалена от раната. Не беше толкова голяма, колкото очаквах, нито така ужасна, както си бях представяла. Просто пет сантиметров разрез с гладки ръбове. Обаче ръбовете бяха страховито зачервени и кожата около раната беше подута и лъскава.
— Скит — въздъхна Джейми, когато ме видя. — Ох, ти си добре. Ох. — Той пое дълбоко въздух.
Спънах се и паднах на колене край него, повличайки Иън. Докоснах лицето на Джейми и усетих горещата кожа под ръката ми. Лакътят ми се отърка в доктора, но почти не забелязах това. Той се отдръпна, но не го погледнах да видя какво е изписано на лицето му — дали е смутен, или се чувства виновен.
— Джейми, скъпи, как се чувстваш?
— Глупаво — рече той и се усмихна. — Просто глупаво. Можеш ли да повярваш? — Той посочи крака си. — Ама че късмет.
Намерих един парцал върху възглавницата му и го прекарах през челото му.
— Ще се оправиш — насърчих го аз. Изненадах се колко ожесточено прозвуча гласа ми.
— Разбира се. Това е нищо. Но Джаред не ми позволи да дойда и да поговоря с теб. — Лицето му внезапно стана сериозно. — Чух за… ама Скит, знаеш, че аз…
— Ш-ш-шт. Дори не си го и помисляй. Ако знаех, че си болен, щях да бъда тук по-скоро.
— Всъщност аз не съм болен. Просто някаква глупава инфекция. Обаче се радвам, че си тук. Много ме беше яд, че не знам как си.
Не можех да преглътна буцата в гърлото. Чудовище? Моят Джейми? Никога.
— Чух, че си дала урок на Уес в деня, в който се върнахме — каза Джейми, сменяйки темата с широка усмивка. — Боже, де да можех да видя това! Обзалагам се, че на Мелани много й е харесало.
— Да, така беше.
— Тя добре ли е? Нали не е много разтревожена?
— Разбира се, че е — прошепнах аз и се загледах в кърпата, която минаваше през челото му така, като че ли я движеше нечия друга ръка.
Мелани. Къде е тя? Потърсих в главата си познатия глас. Там нямаше нищо освен мълчание. Какво ставаше с нея? Кожата на Джейми гореше там, където я докосваха пръстите ми. Усещането на тази нездрава топлина сигурно я беше паникьосало така, както и мен.
— Добре ли си? — попита Джейми. — Скит?
— Уморена… съм, Джейми. Съжалявам. Съвсем отскоро съм пак на себе си.
Той внимателно ме погледна.
— Не изглеждаш много добре.
Какви ги вършех?
— От доста време не съм се мила.
— Виж какво, добре съм. Трябва да отидеш да хапнеш нещо. Бледа си.
— Не се безпокой за мен.
— Ще ти донеса нещо за ядене — рече Иън. — Ти гладен ли си, момче?
— Ами… не, не съвсем.
Погледнах бързо Джейми. Той винаги беше гладен.
— Прати някой друг — казах на Иън и стиснах по-здраво ръката му.
— Разбира се. — Лицето му беше спокойно, но забелязах в него изненада и безпокойство.
— Уес, би ли донесъл малко храна? И нещо за Джейми. Сигурен съм, че ще огладнее, докато се върнеш.
Вгледах се в лицето на Джейми. Беше зачервено и потно, но очите му блестяха. Нямаше да му стане нищо, ако го оставя за няколко минута.
— Джейми, ще имаш ли нещо против, ако отида да си измия лицето? Чувствам се малко мръсна.
Той се намръщи от фалшивите нотки в гласа ми.
— Разбира се, че не.
Отново дръпнах Иън за ръка, докато се изправях.
— Веднага се връщам. Наистина.
Той се усмихна на не особено сполучливата ми шега. Усетих нечий поглед върху себе си, докато напусках стаята. Не разбрах дали е на Джаред, или на доктора. Не ме интересуваше. Сега в коридора беше останал само Джеб. Другите се бяха разотишли, уверили се, може би, че Джейми е добре. Джеб наведе с любопитство глава на една страна, опитвайки се да разбере какво правя. Изненада се, че ме вижда да напускам Джейми толкова скоро и така внезапно. Той също беше чул фалшивото ми извинение.
Минах покрай любопитния му поглед, като продължих да влача Иън с мен. Завлякох го обратно в пещерата, където се срещаха тунелите на всички жилищни помещения. Вместо да продължим към главния площад, аз го замъкнах в един от тъмните коридори, който избрах напосоки. Беше празен.
— Скит, какво…
— Трябва да ми помогнеш, Иън. — Гласът ми беше напрегнат, почти истеричен.
— На твое разположение съм. Знаеш го.
Хванах лицето му с ръце и се вгледах в очите му. В тъмното почти не виждах синия отблясък в тях.