Мел, Мел, Мел, върни се! Мелани, Джейми има нужда от теб. Не от мен… ти си му нужна. Той е болен. Мел, чуваш ли ме? Джейми е болен!
Говорех си сама. Никой не ме чуваше. Ръцете ми трепереха от страх и напрежение. Нямаше да мога да чакам дълго тук. Чувствах, че ще се пръсна от напрежение.
Най-сетне чух стъпки. И гласове. Иън не беше сам. Почувствах се напълно объркана.
— Просто приеми това като… един експеримент — казваше Иън.
— Да не си се побъркал? — отвърна Джаред. — Това някаква нескопосана шега ли е?
Стомахът ми се сви. Да ме обладае. Това беше имал предвид Иън.
Кръвта се върна в лицето ми, гореща като треската на Джейми. Какво правеше Иън с мен? Исках да избягам, да се скрия някъде по-добре, отколкото в последното ми скривалище, някъде, където никога няма да ме намерят, колкото и фенери да използват. Обаче краката ми трепереха и не можех да помръдна.
Иън и Джаред се появиха там, където се срещаха тунелите. Лицето на Иън беше безизразно. Беше сложил ръка на рамото на Джаред и го насочваше, почти го блъскаше напред. Джаред го гледаше ядосан и недоумяващ.
— Оттук — рече Иън и го накара да пристъпи към мен. Аз се притиснах още по-плътно към скалата. Джаред ме видя, видя измъчената ми физиономия и спря.
— Скит, какво означава това?
Хвърлих на Иън поглед, изпълнен с укор, а после се опитах да срещна очите му. Не можах. Вместо това се загледах в краката си.
— Загубих Мелани — прошепнах аз.
— Загубила си я!
Закимах съкрушена. Гласът му прозвуча суров и гневен:
— Как?
— Не съм сигурна. Накарах я да млъкне… но тя винаги се връща… винаги преди… Сега не мога да я чуя… а Джейми…
— Няма ли я? — усетих неизказана мъка в гласа му.
— Не знам. Не мога да я намеря.
Последва дълбока въздишка.
— Защо Иън мисли, че трябва да те целуна?
— Не да целунеш мен — казах аз с такъв слаб глас, че самата едва се чух. — Да целунеш нея. Тя се разстрои най-много, когато ни целуна… преди. Нищо не е я беше карало да изплува така на повърхността, както тогава. Може би… Не. Не е нужно да го правиш. Ще се опитам сама да я намеря.
Продължавах да гледам в краката си и видях, че пристъпи към мен.
— Мислиш, че ако я целуна…?
Дори не можах да кимна. Опитах се да преглътна. Почувствах познати ръце да докосват врата ми и да се спускат към раменете ми. Сърцето ми започна да бие толкова силно, че се запитах дали той го чува. Чувствах се много неловко от начина, по който го бях принудила да ме докосне. Ами ако си помисли, че е номер? Че идеята е моя, а не на Иън? Запитах се дали той е още там и ни наблюдава. Дали това няма да е прекалено мъчително за него?
Както предполагах, едната му длан продължи да се спуска надолу по ръката ми към китката, оставяйки огнена следа след себе си. Другата щеше да ме хване под брадичката и да повдигне лицето ми. Бузата му се притисна до моята. Там, където се докосвахме, кожата пареше. Чух го да шепне в ухото ми:
— Мелани. Знам, че си там. Върни се при мен.
Бузата му бавно се плъзна обратно, а брадичката му се изви на една страна така, че устата му покри моята. Опита се леко да ме целуне. Бях сигурна, че се опита. Но от намерението му не излезе нищо, също както преди.
Усещах огъня по тялото си навсякъде, защото той беше навсякъде. Ръцете му се плъзгаха по кожата ми и я изгаряха. Устните му опитваха вкуса на всеки сантиметър от лицето ми. Каменната стена притискаше гърба ми, но не усещах болка. Не чувствах нищо друго, освен паренето.
Вплетох пръсти в косата му и го придърпах към себе си така, сякаш можеше да бъдем още по-близо един до друг. Краката ми обвиха кръста му. Стената ми даваше нужната опора. Езикът му се преплете с моя и в мозъка ми не остана част, която да не е завладяна от обзелото ме безумно желание.
Той отдръпна устните си и отново притисна с тях ухото ми:
— Мелани Страйдър! — почти извика той в ухото ми. — Ти няма да ме изоставиш. Не ме ли обичаш? Докажи го! Докажи го!
По дяволите, Мел. Върни се отново тук.
Устните му отново нападнаха моите.
А-а-а-х — простена едва чуто тя в главата ми.
Не ми дойде наум да я поздравя. Направо изгарях. Огънят си проправи път до нея, там, в малкото кътче, в което тя лежеше почти безчувствена.