Ръцете ми сграбчиха тениската на Джаред и я извиха. Това беше тяхна идея. Не бях им казала какво да правят. Ръцете му изгаряха кожата на гърба ми.
Джаред? — прошепна тя. Опита се да се ориентира, но общият ни мозък беше толкова объркан. Усетих мускулите на корема му под дланта си. Ръцете ми останаха силно притиснати между двамата.
Какво? Къде… — Мелани се съпротивляваше.
Отдръпнах устните си, за да си поема дъх, и почувствах как неговите веднага се плъзнаха надолу по врата ми. Зарових лице в косата му и вдишах аромата й.
Джаред! Джаред! НЕ!
Ръцете на корема му станаха твърди и гневни. Пръстите се забиха в кожата му и го отблъснаха с всичка сила.
— НЕ! — изкрещя през устните ми тя.
Джаред я хвана за ръцете и ме подпря на стената, преди да успея да падна. После бавно започнах да се смъквам покрай нея.
— Мел? Мел!
— Какво правиш?
От гърдите му се изтръгна въздишка на облекчение.
— Знаех си, че можеш да го направиш! Ах, Мел!
Той отново я целуна, целуна устните, контролирани сега от нея, и двете усетихме вкуса на сълзите, които се стичаха по лицето му. Тя го ухапа.
Джаред отскочи назад, а аз окончателно се смъкнах като чувал с картофи на пода. Джаред избухна в смях.
— Да, това е моето момиче. Тя е още в теб, нали Скит?
— Да — отвърнах, едва поемайки си дъх.
Какво, по дяволите, става, Скит? — кресна ми тя.
Къде беше? Имаш ли представа какво трябваше да изтърпя, за да те намеря?
Да, виждам, че наистина страдаш.
О, ще продължавам да страдам — обещах й аз. Вече усещах какво ще последва. Също както преди…
Тя се зарови с най-голяма бързина в мислите ми.
Джейми?
Точно това се опитвам да ти кажа. Той има нужда от теб.
Тогава защо не сме при него?
Защото може би е все още малък, за да гледа такива неща.
Продължи да рови в мислите ми.
— О, и Иън също. Радвам се, че съм пропуснала тази част.
Тревожех се. Не знаех какво да правя…
Е, добре, хайде да тръгваме.
— Мел? — попита Джаред.
— Тя е тук. Бясна е. Иска да види Джейми.
Джаред ме подхвана с ръка и ми помогна да се изправя.
— Можеш да се сърдиш колкото си искаш, Мел. Само не ходи никъде.
Колко дълго ме нямаше?
В продължение на три дни.
Къде бях? — попита внезапно, снижавайки глас тя.
Ти не знаеш ли?
Нещо не мога да си спомня.
Ние потреперихме.
— Добре ли си? — попита Джаред.
— Горе-долу.
— Преди тя ли ми говореше на глас?
— Да.
— Тя може ли… ти можеш ли да я оставиш да говори?
Въздъхнах. Вече се чувствах много изтощена.
— Мога да опитам. — Затворих очи.
Можеш ли да минеш без мен? — попитах я. — Можеш ли да му говориш?
Аз… Как? Къде?
Опитах се да се отдръпна колкото е възможно по-навътре в главата.
Хайде — прошепнах аз. — Тук.
Мелани явно се мъчеше да се освободи, но не успяваше. Изведнъж устните на Джаред силно притиснаха моите. Отворих изненадана очи. Неговите, изпъстрени в жълто, също бяха отворени само на сантиметър от моите. Тя рязко отдръпна главата ни.
— Престани! Не я докосвай!
Той се усмихна и около очите му се появиха безброй малки бръчици.
— Здравей, скъпа.
Това не е смешно.
Опитах се отново да дишам.
— Тя не се смее.
Той остави ръката си около кръста ми. Излязохме на кръстовището, където се пресичаха тунелите, но там нямаше никой. Иън не се виждаше никъде.
— Предупреждавам те, Мел — рече, все още широко усмихнат Джаред. Нарочно я дразнеше. — По-добре да стоиш тук. Не давам никакви гаранции какво ще направя или няма да направя, за да те върна обратно.
Потръпнах.
Кажи му, че ще го удуша, ако те докосне отново по този начин. — Но и нейната заплаха не прозвуча сериозно.
— В момента се заканва, че ще те убие — казах му аз. — Но мисля, че по-скоро се шегува.
Той отново се засмя с облекчение.