— Добре. Ще се скрия. Но ако ни закараш някъде, където не съм ти казал…
О! — Мелани беше не по-малко от мен изумена от съмненията му.
— Застреляй ме — казах спокойно аз.
Той не отговори. Излезе, като остави двигателя да работи. Прехвърлих се на мястото му. Чух капакът на багажника да се затваря. Джаред седна на задната седалка с дебело одеяло под мишница.
— Когато излезеш на шосето, завий вдясно — каза той.
Колата беше с автоматични скорости, но беше минало доста време и не се чувствах сигурна зад волана. Карах внимателно, доволна, че все още помня как се шофира. Магистралата беше пуста. Включих се в нея и когато излязох на открито, сърцето ми отново заби тревожно.
— Включи светлините — обади се Джаред. Беше се излегнал на задната седалка.
Заопипвах таблото, докато намеря ключа и запалих фаровете. Сториха ми се ужасно ярки.
Не бяхме далеч от Тусон… Виждах жълтото сияние на фона на небето. Отпред бяха светлините на града.
— Можеш да караш малко по-бързо.
— Спазвам точно ограничението — заявих аз.
Той замълча за момент.
— Душите не карат ли по-бързо от разрешеното?
Засмях се. Смехът ми беше почти истеричен.
— Спазваме всички правила и закони, включително и тези за движението по пътищата.
Светлините станаха повече от жълти — превърнаха се в самостоятелни ярки точки. Зелените табели ни показваха възможностите за излизане от магистралата.
— Поеми по Ина Роуд.
Изпълних нареждането. Той се стараеше да говори тихо, въпреки че в затвореното пространство на колата и двамата можехме да викаме. Беше ми трудно да карам в този непознат град. Да виждам къщи, блокове и магазини със светещи табели. Да знам, че съм сама сред многото. Представих си как се чувства Джаред. Гласът му беше учудващо спокоен. Но той го беше правил много пъти.
Сега на пътя имаше и други коли. Когато фаровете им заливаха със светлината си предното ми стъкло, аз се свивах от ужас.
Не се панирай, Скит. Трябва да си силна заради Джейми. Ако не го направиш, планът няма да успее.
Мога. Ще успея.
Съсредоточих мисълта си върху Джейми и хванах по-уверено кормилото. Джаред ме насочваше през все още спящия град. Лечебното заведение беше в една малка сграда. Някога сигурно е било само лечебница, в която е имало лекарски кабинети, а не истинска болница. Повечето прозорци отпред светеха. В приемната една жена седеше зад бюрото. Не вдигна глава, когато фаровете на колата осветиха сградата. Откарах я в най-тъмния ъгъл на паркинга. Надянах раницата. Не беше нова, но в добро състояние. Чудесно.
Оставаше да направя само още едно нещо.
— Бързо ми дай ножа.
— Скит… Знам, че обичаш Джейми, но наистина не можеш да го използваш. Ти не си боец.
— Не за тях, Джаред. Имам нужда от рана.
Той охна от изненада.
— Ти имаш рана. Достатъчна е!
— Имам нужда от рана като на Джейми. Не знам много за Лечителството. Трябва да разбера какво точно да направя. Щях да го направя по-рано, но не бях сигурна, че ще мога да карам.
— Не! Не пак!
— Дай ми веднага ножа! Някой ще забележи, ако не вляза скоро вътре.
Джаред трескаво мислеше. Както беше казал Джеб, той беше най-добрият, защото схващаше какво трябва да се направи, и то бързо. Чух металния звук от измъкването на ножа от ножницата.
— Бъди внимателна. Гледай да не е много дълбока.
— Искаш ли ти да го направиш?
Той пое рязко въздух.
— Не.
— Добре.
Взех страховития нож. Имаше тежка дръжка, беше много остър и завършваше с тънко острие. Не му мислих много. Не исках да си дам време да се плаша. Трябваше да го направя на ръката, а не на крака, това беше всичко. Замислих се, докато реша. По коленете имах белези от рани. Не исках да скривам и тях.
Изпънах напред лявата си ръка. Тя трепереше. Подпрях я на вратата, а после извих глава, за да мога да захапя облегалката за главата. Държах непохватно, но здраво дръжката на ножа в дясната си ръка. Опрях острието върху кожата на ръката, за да не пропусна. После затворих очи.
Джаред дишаше прекалено тежко. Трябваше да бързам, за да не ме спре.
Просто си представи, че е лопата, която се забива в земята — казах си аз.
Забих ножа в ръката си. Облегалката за главата заглуши писъка ми, но въпреки това беше много силен. Ножът падна от ръката ми, измъкна се болезнено от мускула и издрънча на пода.