— Ето. — Взе един от най-горната купчина, а после друг откъм другата страна.
Като че ли почти ми помагаше да изпълня задачата, защото изброи имената им, докато ги вземаше:
— „Изчисти — отвътре и отвън“… „Излекувай“… „Запечати“… А, къде е… Аха, „Заглади“. Не искаме белег върху хубавото ти лице, нали?
— Ами… не.
— Не се безпокой. Отново ще бъдеш безупречна.
— Благодаря.
— Няма защо.
Тя се наведе над мен с друг бял цилиндър в ръка. Капачката му се отвори с пукане и отдолу се показа дюзата на пулверизатор. Първо напръска ръката ми, обработвайки раната с безцветна, лишена от мирис мъгла.
— Лечителството сигурно е много удовлетворяваща професия. — Гласът ми прозвуча точно както трябва. Показваше любопитство, но не прекалено. — Не съм влизала в Лечебно заведение от внедряването. Това е много интересно.
— Да, така е. — Започна да пръска лицето ми със спрея.
— А сега какво правиш?
Тя се усмихна. Предположих, че не съм първата, проявила любопитство душа.
— Това е „Чисто“. Гарантира, че в раната няма да остане нищо чуждо. Убива всички микроби, които могат да инфектират раната.
— Чисто — повторих на себе си.
— И „Чисто отвътре“, в случай, че нещо се е задържало в организма ти. Вдишай това, моля те.
Сега държеше в ръката си друг бял цилиндър. Беше някаква по-тънка бутилка с помпа, вместо аерозолна дюза накрая. Напомпа приличен на мъгла облак във въздуха над лицето ми. Поех го, вдишвайки. Имаше вкус, подобен на мента.
— А това е „Излекувай“ — продължи Огнена Плетка, отвинти капачката на следващия цилиндър и се показа малко чучурче. — Това ускорява съединяването на тъканите ти, за да зараснат както трябва.
Тя изля малко количество от безцветната течност върху разтворената рана на ръката ми, а после притисна ръбовете й. Усетих докосването й, но не почувствах болка.
— Ще я запечатам преди да продължа. — Тя отвори друг цилиндър, който приличаше на мека туба, и изстиска върху пръста си малко гъста, безцветна, подобна на желе субстанция.
— Като лепило е — каза ми Лечителката. — Лепи всичко и оставя „Излекувай“ да си свърши работата. — Размаза го върху ръката ми с едно-единствено бързо движение.
— Така, сега можеш да я движиш. Сега ръката ти е добре.
Вдигнах я, за да я погледна. Под прозрачния гел се виждаше бледа розова линия. Кръвта по ръката ми още не беше засъхнала, но вече не течеше. Докато я гледах, Лечителката изчисти кожата ми като прекара бързо веднъж влажна кърпа по нея.
— Моля те да обърнеш лицето си насам. Хм, доста лошо си се ударила в тези камъни. Каква каша.
— Да, паднах лошо.
— Добре, че си успяла да се докараш до тук.
Тя поръси леко с „Излекувай“ бузата ми и го размаза с върховете на пръстите си.
— Обичам да гледам как действа. Вече изглежда много по-добре. А сега… по ръбовете. — Усмихна се на себе си. — Може би още един пласт. Искам това да изчезне напълно. Продължи да работи още минута.
— Много хубаво.
— Ето малко вода — каза току-що влязлата по-възрастна жена.
— Благодаря ти, Небесносиня.
— Обади се, ако имаш нужда от още нещо. Ще бъда отпред.
— Благодаря.
Небесносиня излезе. Запитах се дали е дошла от Планетата на Цветята. Сините цветя бяха редки — може би затова се наричаше така.
— Сега можеш да седнеш. Как се чувстваш?
Бях се съвзела напълно.
— Чудесно.
Беше вярно. От дълго време не бях се чувствала така здрава. Рязкото преминаване от болка към облекчение правеше усещането по-силно.
— Така и трябва да бъде. Добре, нека да поръсим с малко „Заглади“.
Тя завъртя върха на последния цилиндър и поръси някаква многоцветна пудра върху ръката си. Потупа с нея бузата ми, а после сложи и една шепа върху ръката ми.
— Върху ръката ти завинаги ще остане една тънка линия — каза тя с такъв тон, като че ли се извиняваше. — Като този на врата ти. Дълбока рана… — Тя сви рамене. Отметна разсеяно косата над врата ми и разгледа белега. — Добра работа. Кой беше Лечителят ти?
— Ами… С Лице към Слънцето — казах аз, сещайки се за името на един от бившите ми студенти. — Беше в… Юрика, Монтана. Не ми хареса студа. Преместих се на юг.
Толкова много лъжи. Усетих как стомахът ме присви от притеснение.
— Аз започнах в Мейн — заяви тя, без да забележи нищо в гласа ми. Докато говореше, изчисти кръвта от врата ми. — И на мен ми беше прекалено студено там. Какво е Призванието ти?