— Не стреляй по никого.
— Не обещавам.
— Стоп! — извика някой. Звукът отекна надалеч в пустинята.
Джипът намали, а след това спря, но двигателят му продължаваше да работи.
— Ние сме — рече Джаред. — Да, да, погледни. Виждаш ли? Все още съм аз.
Другият се поколеба.
— Виж… ще закарам джипа на някое скрито място, става ли? Носим лекарства за Джейми и много бързаме. Не ме интересува какво мислиш, тази вечер няма да ме спреш.
Джипът продължи напред, а после шумът от двигателя се промени, когато бе вкаран под прикритието.
— Добре, Скит, всичко е наред. Да тръгваме.
Вече бях метнала раницата на гърба си. Излязох внимателно от джипа, защото не бях сигурна къде е стената. Джаред хвана търсещите ми ръце.
— Хайде, качвай се — рече той и отново ме метна през рамо.
Не го направи така умело както преди. Крепеше ме само с едната ръка. В другата държеше пушката. Това не ми хареса.
Но после чух някой да тича към нас и така се притесних, че бях благодарна, че е с нас.
— Джаред, идиот такъв! — изкрещя Кайл. — Къде ти е умът?
— Спокойно, Кайл — обади се Джеб.
— Ранена ли е? — попита Иън.
— Махнете се от пътя ми — каза със спокоен глас Джаред. — Бързам. Скит е в отлично здраве, но настоя да е със завързани очи. Как е Джейми?
— В треска — рече Джеб.
— Скит взе каквото ни е нужно.
Сега той започна бързо да слиза надолу.
— Мога да я нося — предложи Иън.
— И така си е добре.
— Наистина съм добре — казах на Иън, докато Джаред продължаваше да върви напред.
Последва изкачване, но продължихме да се движим бързо, въпреки тежестта ми. Чувах как другите тичат заедно с нас. По гневните гласове около нас, които се превърнаха в постоянна глъчка, разбрах, че минаваме през голямата пещера.
— Махнете се от пътя ми — изрева им Джаред.
— Докторът при Джейми ли е?
Не можах да разбера отговора. Джаред можеше да ме пусне да стъпя на земята, но много бързаше и не спря дори за секунда.
Гневните гласове отекнаха зад нас, когато навлязохме в по-малкия тунел. Сега знаех къде се намираме и мислено си представях завоите. Пресякохме тичешком кръстовището, от което започваше третият тунел със спални помещения. Почти броях вратите, без да ги виждам, докато минавахме покрай тях.
Изведнъж Джаред спря и ме пусна да се смъкна от рамото му. Краката ми опряха в пода, а той махна превръзката от очите ми.
Стаята беше осветена от няколко сини фенера. Докторът стоеше сковано, сякаш току-що беше скочил на крака. До него беше коленичила Шарън и продължаваше да държи влажната кърпа върху челото на Джейми. Лицето й беше така изкривено от гняв, че беше почти неузнаваемо. Маги тъкмо се изправяше на крака от другата страна на Джейми.
Той продължаваше да лежи безпомощно. Лицето му беше зачервено, очите затворени, а гърдите едва се повдигаха, за да поемат въздух.
— Ти! — процеди през зъби Шарън и скочи на крака. Нахвърли се като котка срещу Джаред и посегна с нокти към лицето му. Той я хвана за ръцете и я завъртя с гръб към себе си.
Маги като че ли се канеше да се притече на помощ на дъщеря си, но Джеб заобиколи боричкащите се Джаред и Шарън и се изправи насреща й.
— Пусни я! — извика доктора.
Джаред не му обърна внимание.
— Скит, излекувай го!
Докторът се опита да застане между Джейми и мен.
— Докторе — казах със задавен глас аз. Насилието в стаята около лежащия неподвижно Джейми ме плашеше. — Имам нужда от помощта ти, моля те. Заради Джейми.
Докторът не се помръдна и продължи да гледа към Шарън и Джаред.
— Хайде, докторе — обади се Иън. Малкото помещение стана тясно за събралите се в него хора. Иън сложи ръка на рамото на доктора. — Ще оставиш момчето да умре заради гордостта си, така ли?
— Тук не става въпрос за гордост. Ти не знаеш какво ще му причинят тези чужди субстанции!
— Едва ли ще се почувства по-зле, отколкото е.
— Докторе — казах аз. — Виж лицето ми.
Докторът не беше единственият, който реагира на думите ми. Джеб, Иън и дори Маги погледнаха веднъж, после още веднъж. Маги бързо извърна очи, ядосана, че изобщо бе проявила интерес.
— Как? — попита докторът.
— Ще ти покажа. Моля те. Джейми не трябва да страда.
Докторът се поколеба, вгледа се в лицето ми и тежко въздъхна:
— Иън е прав, той не може да се почувства по-зле, отколкото е. Ако това го убие… — Докторът сви рамене и отстъпи крачка назад.