— Не! — извика Шарън.
Никой не й обърна внимание. Коленичих край Джейми, свалих раницата от гърба си и я развързах. Порових вътре, докато намеря „Без болка“. До мен ярката светлина на включен джобен фенер се насочи към лицето на Джейми.
— Иън, вода!
Отвинтих капачката и извадих едно от малките, тънки квадратчета. Когато наведох надолу брадичката на Джейми, кожата му опари ръката ми. Поставих квадратчето върху езика му, а след това, без да се обръщам, протегнах ръка. Иън постави в нея купа с вода. Внимателно налях достатъчно вода в устата му, за да може да поеме лекарството. По звука си личеше, че преглъщането бе болезнено за пресъхналото му гърло му.
Трескаво затърсих по-тънката бутилка със спрея. Когато я намерих, отворих капака и пръснах веднъж срещу лицето му. Изчаках, загледана в гърдите му, докато поема въздух.
Докоснах лицето. Все още беше много горещо! Затърсих „Охлаждане“, надявайки се, че е лесно за употреба. Отвинтих капачката и видях, че цилиндърът е пълен с още квадратчета, но тези бяха сини на цвят. Въздъхнах облекчено и поставих едно върху езика на Джейми. Отново взех купата и налях малко вода през напуканите устни.
Този път той преглътна по-бързо и не така мъчително. Нечия друга ръка докосна лицето на Джейми. Разпознах дългите, костеливи пръсти на доктора.
— Докторе, имаш ли остър нож?
— Имам скалпел. Искаш да отворя раната ли?
— Да, за да я почистя.
— Помислих си дали да не опитам това… да я изстискам, но болката…
— Сега той няма да почувства нищо.
— Погледни лицето му — прошепна надвесилият се над мен Иън.
Лицето на Джейми вече не беше червено. Имаше естествен, здрав цвят. Потта все още блестеше върху челото му, но аз знаех, че това е просто остатък отпреди. Двамата с доктора докоснахме едновременно лицето му. Лекарствата бяха подействали.
Да! — С Мел ликувахме.
— Забележително! — каза тихо докторът.
— Температурата спадна, но инфекцията може би все още е в крака му. Помогни ми за раната, докторе.
— Шарън, би ли ми подала… — започна разсеяно той. После вдигна очи. — О, аха, Кайл, би ли ми подал онази чанта до крака ти.
Наведох се над зачервената подута рана. Иън насочи светлината на фенера към нея, за да мога да виждам по-ясно. Двамата с доктора едновременно започнахме да ровим из чантите си. Той извади лъскав скалпел, при вида на който ме побиха тръпки. Не им обърнах внимание и приготвих по-големия флакон със спрей „Почисти“.
— Той няма ли да почувства? — попита разколебан докторът.
— Ей — каза с дрезгав глас Джейми. Отвори широко очи, огледа стаята и накрая погледът му се спря на мен. — Хей, Скит. Какво става? Какво правят тези хора тук?
Глава 46
Заобиколена
Джейми се опита да седне в леглото.
— Спокойно, момче. Как се чувстваш? — Иън натисна раменете му към дюшека.
— Чувствам се… съвсем добре. Защо са тук всички? Не помня…
— Беше болен. Не мърдай, за да те излекуваме докрай.
— Може ли да пийна малко вода?
— Разбира се, момче. Заповядай.
Докторът се взираше с невярващи очи в Джейми. Аз не можех да говоря, защото гърлото ми се беше стегнало от радост.
— Това е от „Без болка“. Усещането е чудесно.
— Защо Джаред държи така Шарън? — обърна се шепнешком Джейми към Иън.
— Тя е в лошо настроение — отвърна му също така тихо той.
— Стой абсолютно неподвижен, Джейми — предупреди го докторът. — Ще се опитаме да… почистим раната ти. Става ли?
— Добре — съгласи се малко неуверено Джейми. Беше забелязал скалпела в ръцете на доктора и го гледаше с тревога.
— Кажи ми дали ще почувстваш нещо — каза докторът.
— Ако те боли — поправих го аз.
Само с едно бързо движение докторът умело прекара леко скалпела през засегнатата кожа. И двамата погледнахме Джейми. Гледаше право в тъмния таван.
— Усещането е странно — каза той. — Но не чувствам болка.
Докторът кимна като че ли на себе си и направи още един напречен разрез със скалпела. От раната потече червена кръв, примесена с гной.
Веднага, след като докторът отдръпна ръката си, напръсках обилно с „Почисти“ кървавите напречни нарези. Когато спреят стигна до тях, изтичането на гнойта постепенно спря и тя започна да се отдръпва, като отмивана от силна струя вода. Направо се стопи. Чувах как докторът диша тежко до мен.