— Беше ужасно — каза той, ставайки изведнъж сериозен. — За малко да си отсече ръката. Помислих си, че никога повече няма да може да я използва.
Очите на Джейми се разшириха от ужас.
— Порязала си се сама?
Отново стиснах ръката му.
— Не се вълнувай. Не беше чак толкова зле. Знаех, че бързо ще я излекуват.
— Трябваше да я видиш — повтори тихо Джаред и продължи да гали ръката ми.
Иън прекара леко пръсти по бузата ми. Стана ми приятно и аз се опрях на ръката му, а той я остави там. Запитах се дали се дължеше на „Без болка“, или просто радостта от спасението на Джейми ме караше да чувствам всичко наоколо така ведро и излъчващо топлина.
— Вече никога повече няма да участваш в акции — рече тихо Иън.
— Напротив, отново ще излиза навън — възрази Джаред, повишавайки глас от изненада. — Иън, тя беше направо феноменална. Трябваше да я видиш, за да разбереш. Тепърва започвам да съзирам откриващите се възможности…
— Възможности ли? — ръката на Иън се плъзна по врата ми към рамото. Придърпа ме към себе си, отдръпвайки ме от Джаред. — И каква цена ще трябва да заплати тя? Оставил си я почти да си отреже ръката, така ли? — Той стисна още по-силно ръката ми.
Ядът и обзелото ме хубаво чувство бяха несъвместими.
— Не, Иън, не беше така — казах аз. — Идеята беше моя. Налагаше се да го сторя.
— Разбира се, че е била твоя — изръмжа Иън. — Ти си готова на всичко… Не знаеш граници, когато става въпрос за тези двамата. Но Джаред не би трябвало да ти позволи да…
— Какъв друг начин можеше да има, Иън? — възрази Джаред. — Ти имаше ли по-добър план? Мислиш ли, че щеше да бъде по-щастлива, ако не се беше наранила, но Джейми загинеше?
Свих се при тази ужасяваща мисъл. Когато отговори, тонът на Иън не беше толкова враждебен:
— Не, но не мога да разбера как си могъл да стоиш там и да я наблюдаваш да прави това със себе си. — Поклати възмутен глава, а Джаред сведе очи. — Кой мъж би…
— Практичният мъж — прекъсна го Джеб. Всички вдигнахме очи. Джеб се беше изправил зад нас с голяма картонена кутия в ръце. — Тъкмо затова Джаред го бива най-много, когато трябва да се снабдим с нещо. Защото може да прави това, което е нужно или да наблюдава какво трябва да се направи. Дори и когато е по-трудно да наблюдаваш, отколкото да го направиш. Знам, че сега е по-близо до времето за закуска, отколкото за вечеря, но си рекох, че може би някои от вас не са яли от дълго време — продължи Джеб, сменяйки най-безцеремонно темата. — Гладен ли си, момче?
— Ами… не съм сигурен — призна Джейми. — Усещам някаква празнина отвътре, но чувството не е… неприятно.
— Това е от „Без болка“ — обясних аз. — Трябва да ядеш.
— И да пиеш — обади се докторът. — Имаш нужда от течности.
Джеб остави кутията върху матрака.
— Рекох си, че може би трябва да го отпразнуваме. Бръкни вътре.
— Ама, че вкуснотии! — извика Джейми, докато ровеше из сухите храни, каквито обикновено използват туристите. — Спагети. Чудесно.
— Чипсове с вкус на пиле с чесън — каза Джеб. — Чесънът много ми липсва, въпреки че съм сигурен, че миризмата му не липсва на никого. — Той се засмя.
Джеб се беше подготвил с бутилки с вода и няколко примуса. Хората започнаха да се събират около нас, притиснати плътно в малкото помещение. Стоях между Джаред и Иън, а Джейми седна в скута ми. Въпреки че беше твърде голям за това, той не протестира. Изглежда беше разбрал колко голяма нужда имахме и двете от това. Мел и аз трябваше да почувстваме, че е жив и здрав и че е в ръцете ни.
Кръгът около нас постепенно се разшири и обхвана цялата събрала се за късна вечеря група, превръщайки и нея в едно семейство. Всички чакаха търпеливо Джеб да приготви изненадващите лакомства. Страхът беше заменен от облекчение и добри новини. Дори Кайл, притиснат от другата страна на брат си, не беше нежелан в този кръг.
Мелани доволна въздъхна. Усещаше топлината на момчето в скута ми и се докосваше до мъжа, които продължаваше да гали ръката ми. Дори не се ядоса, че Иън беше сложил ръка на рамото ми.
Ти също си под въздействието на „Без болка“ — подразних я аз.
Мисля, че не е от „Без болка“. Не и за двете.
Права си. Това е повече, отколкото съм имала някога.
И много от онова, което съм загубила.
Какво правеше тази човешка любов много по-желана за мен от любовта към себеподобните ми? Дали защото беше неповторима и много капризна? Душите предлагаха любов и еднакво отношение за всички. За по-голямо предизвикателство ли копнеех? Тази любов беше нещо несигурно, в нея нямаше твърди и стриктни правила. Тя можеше да се дава безплатно, както в случая с Джейми, да се печели в продължение на дълго време и с упорита работа, какъвто беше случаят с Иън, или да бъде напълно и сърцераздирателно непостижима като с Джаред.