Когато спяхме в хотели вместо в претъпкания пикап, обикновено се регистрирахме, след като се стъмни, и напускахме рано сутринта, за да не могат душите да ни огледат добре. Това всъщност не беше необходимо. С Джаред бяхме започнали да го осъзнаваме.
Тази нощ, тъй като имахме много успешен ден — пикапът беше пълен и Кайл щеше да има много малко свободно място, а и тъй като Иън реши, че изглеждам уморена, спряхме по-рано. Слънцето още не беше залязло, когато се върнах в пикапа с пластмасовата карта ключ.
В малкия мотел нямаше много посетители. Паркирахме близо до стаята ни и Джаред и Иън отидоха право от пикапа в нея. Беше само на пет-шест крачки. Изминаха ги, гледайки в земята. Върху вратовете си имаха тънки, бледорозови черти за прикритие. Джаред носеше полупразен куфар. Никой не ни погледна.
Вътре в стаята спуснахме плътните завеси и мъжете малко се поотпуснаха. Иън се изтегна на леглото, на което щяха да спят двамата с Джаред, и пусна телевизора. Джаред постави куфара на масата и извади вечерята ни — сандвичи със студено пилешко, които бях поръчала на колбасарския щанд в последния магазин, и ни ги раздаде. Седнах край прозореца и се загледах иззад завесата в залязващото слънце, докато ядях.
— Трябва да признаеш, Скит, че ние, хората, имахме по-добри забавления.
На телевизионния екран две души казваха ясно репликите си, а телата им бяха абсолютно неподвижни. Не беше трудно да се разбере каква е историята, защото в сценариите, писани от душите, нямаше много голямо разнообразие. В случая две души се събираха след дълга раздяла. Причината за раздялата беше нежеланието на мъжа да напусне Виждащите водорасли, но след това беше избрал да стане човек, защото предположил, че партньорката му от Планетата на Мъглите ще бъде привлечена от тези топлокръвни домакини. И, о, чудо на чудесата, той я беше намерил тук! Всички подобни истории имаха щастлив край.
— Трябва да се има предвид за кого са предназначени.
— Така е, но ми се иска да пускат някогашните човешки шоупрограми. — Той смени набързо няколко канала и се намръщи: — По-рано все още даваха някоя и друга по телевизията.
— Бяха прекалено смущаващи. Трябваше да бъдат заменени с неща, които не са толкова… невъздържани.
— „Брейди Бънч“ ли?
Аз се засмях. Бях го гледала в Сан Диего, а на Мелани й беше познат още от детството.
— Оправдава агресията. Спомням си един епизод, в който малко момче удря с юмрук някакъв грубиян и това беше представено като правилна постъпка. Имаше кръв.
Иън поклати глава в знак на несъгласие и отново се върна на шоуто с бившето Виждащо водорасло. Смееше се на неподходящи места, които би трябвало да се възприемат като трогателни. Загледах се през прозореца и видях нещо много по-интересно от телевизионния разказ с предвидим край.
На отсрещната страна на двулентовия път пред мотела се простираше малък парк, едната му страна граничеше с училище, а другата с поле, където пасяха крави. Имаше няколко млади дървета и старомодна игрална площадка с оградено място с пясък, пързалка и катерушки, както и една въртележка, задвижвана на ръка. Разбира се, имаше и люлки и те бяха единственото съоръжение, което се използваше в момента.
Едно малобройно семейство се радваше на прохладния вечерен въздух. Косата на бащата беше започнала леко да се прошарва при слепоочията, а майката изглеждаше много по-млада. Червеникавокестенявата й коса беше прибрана отзад в дълга конска опашка, която подскачаше, когато се движеше. Имаха малко момченце на не повече от година. Бащата буташе отзад люлката с детето, а майката стоеше отпред и се навеждаше да го целуне по челото, когато то стигнеше до нея, което го разсмиваше така силно, че топчестото му лице се зачервяваше. Това караше и нея да се смее. Виждах как цялото й тяло се тресе от смеха, а косата й танцува.
— Какво гледаш, Скит?
Във въпроса на Джаред не се усещаше тревога, защото леко се усмихвах на изненадващата сцена.
— Нещо, което не съм виждала през всичките ми животи. Гледам в… надеждата.
Джаред се приближи и застана зад мен, надничайки през рамото ми.
— Какво искаш да кажеш? — Огледа сградите и пътя, без да спре погледа си върху забавляващото се семейство.