Хванах го за брадичката и му посочих с глава къде да гледа. Той не трепна от неочакваното ми докосване и това ме накара да усетя странен прилив на топлина в стомаха си.
— Погледни.
— Какво да видя?
— Единствената надежда за оцеляване, която съм виждала за някой вид, изпълняващ ролята на домакин.
— Къде? — попита недоумяващ той.
Усетих, че и Иън е застанал зад нас и мълчаливо слуша.
— Виждаш ли? — посочих смеещата се майка. — Виждаш ли колко обича своето човешко дете?
В този миг майката грабна сина си от люлката и силно го притисна към себе си, обсипвайки лицето му с целувки. То гукаше и размахваше ръчички — просто бебенце. Не приличаше на миниатюрен възрастен, какъвто би било, ако в тялото си носеше някой от себеподобните ми.
Джаред ахна от изумление.
— Бебето е човек? Как? Защо? Откога?
Свих рамене.
— Никога преди не съм виждала подобно нещо… не знам. Ако тя не желае… — Поклатих глава. — Нямам представа как ще се постъпи в случая. Това не се е случвало другаде. Емоциите в тези тела са много по-силни от логиката.
Погледнах към Джаред и Иън. И двамата гледаха с отворени уста семейството в парка — кръстоска от различни видове.
— Не — казах тихо, като че ли на себе си. — Никой няма да принуди родителите, ако искат детето. Я ги погледнете.
Сега бащата взе в прегръдките си майката и детето. Погледна със смайваща нежност биологичния си син с тяло на домакин.
— Като изключим нас, това е първата открита от нас планета с раждане на живо. Със сигурност може да се каже, че вашата система не е от най-лесните и най-плодовитите. Чудя се дали това е разликата… или дали пък тя е в безпомощността на вашите малки. Навсякъде другаде възпроизвеждането става чрез някаква форма на яйца или семена. Много родители дори изобщо не срещат децата си. Чудя се… — не довърших мисълта си, защото главата ми беше пълна с предположения.
Майката погледна партньора си и той я целуна по устните. Човешкото бебе загука от възхищение.
— Хм, може би един ден някои от моя вид и някои от вашия ще живеят в мир. Това няма ли да е… странно?
Двамата мъже не можеха да откъснат очи от чудото пред тях. Семейството си тръгваше. Майката изтупа пясъка от дънките си, а бащата взе момченцето. После, хванати за ръце, душите бавно се отправиха към апартамента си заедно със своето човешко дете.
Иън шумно преглътна. През останалото част от вечерта не разговаряхме, замислени за това, което бяхме видели. Легнахме си рано, за да можем да станем рано и да продължим работата си.
Аз спях сама в леглото, което беше най-далеч от вратата. Изпитвах неудобство. За двамата едри мъже не беше лесно да се сместят на другото легло. Когато спеше дълбоко, Иън имаше навика да разперва ръце, а Джаред да нанася удари насам-натам. И двамата щяха да се чувстват по-удобно, ако споделяха леглото с мен.
Сега спях, свита на кълбо. Може би прекалено откритите пространства, през които преминавах през деня, ме караха да се свивам нощем или просто така бях свикнала да спя свита на тясното място зад предната седалка на пода на пикапа, че бях забравила как се спи нормално.
Обаче знаех защо никой не ми предлагаше да спя с него. Първата нощ, когато мъжете нетактично бяха стигнали до заключението, че имам нужда от душ, чух Иън и Джаред да разговарят за мен, заглушавани от бръмченето на вентилатора в банята.
— … не е честно да я караш да избира — казваше Иън. Стараеше се да говори тихо, но бръмченето на вентилатора не беше толкова силно, за да заглуши напълно гласа му. Хотелската стая беше много малка.
— Защо? По-справедливо ли ще е да й кажа къде да спи? Няма ли да е по-учтиво…
— За някой друг — да, но това би накарало Скит да се измъчва. Тя така се старае да угоди и на двама ни, че ще се почувства зле.
— Пак ли ревнуваш?
— Този път не. Просто знам как разсъждава.
Настъпи мълчание. Иън беше прав. Наистина знаеше какво мисля. Вероятно вече беше предвидил, че ще стане така, дори и при най-малкия намек за предпочитанията на Джаред. Сигурно щях да избера да спя до него и след това щях да стоя будна и да се измъчвам, че Джаред ще се притеснява, че съм до него, а едновременно съм засегнала чувствата на Иън.
— Е, добре — рече накрая Джаред. — Но ако нощес се опиташ да ме прегръщаш… сърди се на себе си, О’Шей.
Иън се засмя.
— Не искам да прозвучи прекалено арогантно, но за да бъда напълно откровен, Джаред, ако имах такива намерения, мисля, че бих направил нещо по-добро.