Камионът като че ли се поколеба. Търсачът му махна отново, този път по-изразително.
— Продължавай — каза като че ли на себе си той.
Карай! Карай! Карай!
До мен ръката на Джаред беше стисната в юмрук.
Камионът бавно се разтресе, включвайки на първа и после потегли напред през пространството между колата на Търсача и пикапа ни. Прожекторът освети очертанията на два силуета, два черни профила, които гледаха право напред. Носът на този зад волана беше извит.
Двете с Мел едновременно въздъхнахме с облекчение.
— Как се чувствате?
— Бодра — отвърнах аз на Търсача.
— Действието му ще продължи около четири часа.
— Благодаря ви.
Търсачът се засмя.
— Благодаря, С листата нагоре. Когато ви видяхме да препускате по шосето, си помислихме, че ще си имаме работа с хора. Целият се изпотих, но не от горещината!
Аз потреперих.
— Не се тревожете. Всичко ще е наред. Ако искате, можем да ви придружим до Финикс.
— Чувствам се съвсем добре. Не е нужно да си правите труда.
— Беше ми приятно да се запознаем. Ще се радвам, когато смяната ми свърши, да се върна у дома и да разкажа на партньорката си, че съм се срещнал с друго обърнато С листата нагоре цвете. Тя много ще се зарадва.
— Ами… пожелайте й от мен най-ярко слънце и най-дълъг ден — казах аз, предавайки му превода на най-често срещания земен поздрав при среща и при сбогуване на Планетата на Цветята.
— Непременно. Приятно пътуване.
— И на вас приятна нощ.
Той отстъпи назад, а светлината на прожектора отново ме блъсна в очите и ме накара силно да премигна.
— Изгаси го, Ханк — извика Търсачът и закри очите си с ръка, обръщайки се към колата. Отново настъпи пълен мрак, а аз се усмихна пресилено на невидимия Търсач на име Ханк.
Завъртях с разтреперана ръка ключа за запалването. Търсачите бяха по-бързи. Двигателят на малката черна кола с контрастиращите светлини на покрива тихо заработи. Тя направи остър обратен завой и след миг виждах само задните й светлини. После и те изчезнаха бързо в нощта.
Излязох отново на шосето. Сърцето ми разнасяше кръвта из вените на силни тласъци. Усещах в пръстите си как пулсът ми продължава яростно да бие.
— Отидоха си — прошепнах през внезапно затракалите ми зъби.
Чух Джаред да преглъща.
— Бяхме… на косъм — рече той. — Помислих, че Кайл ще спре.
— Аз също.
И двамата продължавахме да шептим.
— Търсачът се хвана — каза той през все още стиснати от напрежението зъби.
— Да.
— Аз не бих ти повярвал. Актьорските та способности не са се развили много.
Свих рамене. Чувствах тялото си толкова сковано, че то едва се размърда.
— Те не могат да не ми повярват. Това, което съм сега… е нещо напълно невъзможно. Нещо, което не би трябвало да съществува.
— Нещо невероятно — съгласи се той. — Нещо чудесно.
Похвалите му стопиха малко от леда в стомаха и вените ми.
— Търсачите не са чак толкова различни от другите — казах на себе си. — В тях няма нищо, което да ги прави по-опасни.
Той бавно поклати глава.
— Като че ли няма нищо, с което не би могла да се справиш, нали?
Не бях сигурна какво да отговоря.
— Присъствието ти при нас ще промени всичко — продължи тихо той, говорейки повече на себе си.
Усетих как думите му накараха Мелани да се натъжи, но този път не беше ядосана. Беше се примирила.
Ти можеш да им помогнеш. Можеш да ги защитаваш по-добре от мен. — Тя въздъхна.
Бавно движещите се задни светлини не ме уплашиха, когато се появиха на пътя пред нас. Бяха ми познати. Гледах ги с облекчение. Увеличих скоростта, но само малко — все още бях с няколко километра под разрешената — за да ги задмина.
Джаред извади от жабката фенерче. Разбрах намеренията му. Искаше да ги успокои. Задържа светлината пред очите си, докато минавахме покрай кабината на камиона. Аз погледнах покрай него през другия прозорец. Кайл кимна веднъж на Джаред и пое дълбоко въздух. Иън надничаше нетърпеливо през рамото му и ме гледаше втренчено. Махнах му веднъж и той направи гримаса.
Приближавахме скрития си изход от магистралата.
— Да карам ли чак до Финикс?
Джаред се замисли.
— Не. Могат да ни видят, когато се връщаме и отново да ни спрат. Не мисля, че ни следват. Вниманието им е съсредоточено върху пътя.