— Не, няма да ни следват. Сигурна съм в това.
— Тогава да си вървим у дома.
— У дома — съгласих се с готовност аз.
Трябваше да закараме и двете коли право до пещерите и бързо да ги разтоварим, за да можем да ги скрием преди да се съмне. Малката козирка над входа не беше достатъчна, за да ги скрие.
Вдигнах нагоре очи, когато се замислих как се влиза и излиза от пещерите. Аз самата не бях успяла да разреша голямата мистерия. Джеб умееше така да заблуждава. Беше постъпил точно така и с указанията, които бе дал на Мел с линиите, начертани на гърба на фотоалбума й. Те изобщо не водеха към неговото скривалище в пещерата, а караха човек да ги следва напред-назад пред скривалището му, давайки му достатъчна възможност да реши дали да го покани вътре, или не.
— Какво, според теб, се е случило? — попита Джаред, прекъсвайки мислите ми.
— Какво имаш предвид?
— Неотдавнашното изчезване, за което спомена Търсачът.
Загледах се право пред себе си.
— Дали нямаше предвид мен ли?
— Не мисля, че твоят случай може да се счита за скорошен, Скит. Освен това преди да тръгнем не забелязахме да наблюдават магистралата. Това е нещо ново. Те ни търсят. Тук.
Той присви очи, а моите се разшириха.
— Какво ли са направили? — избухна изведнъж Джаред и удари силно с ръка по командното табло. Аз подскочих.
— Мислиш, че Джеб и другите са направили нещо?
Той не ми отговори, а само продължи да се взира ядосан в осветената от звездите пустиня. Не разбирах. Защо Търсачите щяха да търсят хора, само защото някой е изчезнал в пустинята? Инцидентите не бяха рядкост. Защо са стигнали до такова заключение? И защо беше ядосан Джаред? Нашето семейство в пещерите не би направило нищо, с което да привлече вниманието върху себе си. Не бяха толкова глупави. Не биха излезли навън, ако няма някаква извънредни обстоятелства. Или пък нещо, което са счели за спешно и наложително.
Дали докторът и Джеб не са се възползвали от отсъствието ми? Джеб се беше съгласил само да престане клането на хора и души, докато сме под един покрив. Това ли беше компромисът им?
— Добре ли си? — попита Джаред.
Усещах гърлото си прекалено стегнато, за да отговоря. Поклатих глава. По бузите ми потекоха сълзи и започнаха да капят от брадичката върху скута ми.
— Може би ще е по-добре аз да карам.
Отново поклатих глава. Можех да виждам достатъчно добре. Той замълча.
Все още продължавах да плача безмълвно, когато стигнахме до малката планина, в която беше скрита пещерната ни система.
Всъщност тя беше просто един хълм — незначително струпване на вулканични скали като много други такива, осеян тук-там с кактуси и бодливи храсти. Хилядите малки процепи бяха невидими сред хаоса от нахвърляни безразборно червеникави скали. Някъде би трябвало да се издига дим — черен на фона на мрака.
Излязох от пикапа, подпрях се на вратата и изтрих сълзите си. Джаред застана зад мен. Поколеба се, а после сложи ръка на рамото ми.
— Съжалявам. Не знаех, че планират това. Нямах представа. Те не би трябвало…
Обаче той мислеше така, само защото по някакъв начин ги бяха заловили. Покритият камион с грохот спря зад нас. Двете врати се затръшнаха и чухме към нас бързо да се приближават стъпки.
— Какво се е случило? — попита пръв Кайл.
Зад него беше Иън. Погледна ме, видя сълзите, които продължаваха да се стичат по бузите ми, и ръката на Джаред върху рамото ми, а после се втурна напред и ме прегърна. Притисна ме до гърдите си. Не знам защо това ме накара да се разплача още по-силно. Вкопчих се в него, а сълзите ми закапаха по ризата му.
— Няма нищо. Справи се страхотно. Всичко свърши.
— Проблемът не е Търсачът, Иън — каза Джаред. Ръката му продължаваше да е върху рамото ми, въпреки че трябваше да се наведе напред, за да я задържи в това положение.
— Какво?
— Имаха причина да наблюдават пътя. Изглежда, че докторът е… работил в наше отсъствие.
Потръпнах и за момент ми се стори, че усещам вкуса на сребристата кръв в гърлото си.
— Защо, тези…! — от яд на Иън не му достигнаха думи. Не успя да довърши изречението.
— Браво бе — обади се възмутен Кайл. — Идиоти. Нямаше ни няколко седмици и те накараха Търсачите да започнат да патрулират. Можеха просто да ни попитат…
— Млъкни, Кайл — прекъсна го рязко Джаред. — Не е нито времето, нито мястото за това. Трябва бързо да разтоварим всичко. Кой знае колко са тези, които ни наблюдават? Хайде да вземем по нещо, а после да отидем да викнем още хора да помогнат.