Отдръпнах се от Иън, за да мога и аз да помогна. Не престанах да плача. Иън стоеше близо до мен. Взе от мен тежкия кашон с консервирана супа в кутии и ми подаде голям, но лек кашон със спагети.
Заслизахме надолу по стръмната пътека. Отпред вървеше Джаред. Пълният мрак не ме смущаваше. Все още не познавах достатъчно добре тази пътека, но не беше трудна. Слизаше право надолу, а после се изкачваше право нагоре.
Бяхме изминали половината път, когато чух познат глас да се прониква в далечината. В тунела думите отекнаха до нас накъсани:
— Те се върнаха… върнаха… се! — викаше Джейми.
Опитах се да изтрия сълзите в рамото си, но не успях напълно. Видях приближаваща синя светлина, която подскачаше, защото онзи, който носеше фенера, тичаше. После Джейми се показа. Лицето му ме хвърли в смут.
Опитвах се да се успокоя преди да го поздравя, защото предполагах, че се радва и не исках да го разстройвам. Но Джейми вече беше разстроен. Лицето му беше бледо и напрегнато, а очите зачервени. По мръсните му бузи имаше следи от сълзи.
— Джейми? — извикахме едновременно двамата с Джаред и хвърлихме кашоните на земята.
Джейми се хвърли право към мен и ме прегърна през кръста.
— О, Скит! О, Джаред! — проплака той. — Уес е мъртъв! Мъртъв е! Търсачът го уби!
Глава 49
Разпитвана
Аз убих Уес.
Ръцете ми, изподраскани, ожулени и изцапани с червен прах от трескавото разтоварване, можеха да са червени и от кръв. Уес беше мъртъв и аз бях виновна за това до такава степен, че все едно сама бях дръпнала спусъка. Сега, след като камионът беше разтоварен, всички, с изключение на петима, се бяхме събрали в кухнята. Ядяхме от бързо развалящите се неща, които бяхме взели при последното пазаруване: сирене, пресен хляб и мляко — и слушахме как Джеб и докторът обясняват всичко на Джаред, Иън и Кайл.
Аз седях малко встрани от другите, хванала се за главата и прекалено сломена от скръб и чувство за вина, за да задавам въпроси като тях. До мен беше Джейми и от време на време ме потупваше по гърба. Уес вече беше погребан в тъмната пещера редом с Уолтър. Беше умрял преди четири дни в нощта, когато Джаред, Иън и аз наблюдавахме семейството в парка. Никога повече нямаше да видя моя приятел, никога нямаше да чуя гласа му…
Сълзите закапаха върху камъка под мен и Джейми започна по-често да ме потупва по гърба. Анди и Пейдж не бяха тук. Отидоха да откарат камиона и пикапа в скривалищата им. После щяха да вземат оттам джипа и да го откарат до обичайния му гараж, а след това трябваше да изминат пеш разстоянието до дома. Щяха да се върнат преди разсъмване.
Лили също не беше тук.
— Тя не… се чувства добре — каза тихо Джейми, когато ме видя, че се оглеждам за нея. Не исках да знам нищо повече. Можех и сама да си представя останалото.
Тук не бяха и Арън, и Бранд. Сега Бранд имаше гладък, кръгъл белег във вдлъбнатината под лявата ключица. Куршумът се разминал на косъм със сърцето и белия дроб и се забил наполовина в лопатката му при опита си да излезе навън. Докторът беше използвал повечето от „Излекувай“, за да го извади от него. Бранд вече беше добре.
Куршумът срещу Уес е бил прицелен по-добре. Пробил високото му матово чело и пръснал тила му. Докторът не би могъл да направи нищо, дори и да е бил с тях в момента и да е имал на разположение цял галон от „Излекувай“.
Бранд, който сега носеше в кобур на хълбока си големия, тежък трофей от схватката, беше с Арън. Те бяха в тунела, където бихме складирали плячката си, ако не беше зает. Ако не се използваше отново за затвор.
Като че ли загубата на Уес не ни беше достатъчна. За мен имаше нещо ужасно нередно, че бройката оставаше същата — тридесет и пет живи тела, както преди да дойда в пещерите. Уес и Уолтър ги нямаше, но аз бях тук.
А сега и Търсачката. Моята Търсачка.
Ако бях отишла направо в Тусон или ако бях останала в Сан Диего. Ако просто бях напуснала тази планета и бях отишла на някое съвсем друго място. Ако бях станала Майка, както биха направили всички други, след като са живели на пет или шест планети. Ако, ако, ако… Ако не бях дошла тук, ако не бях дала на Търсачката указанията, които трябваше да следва, тогава Уес щеше да бъде жив. Било й е нужно повече време, отколкото на мен, за да ги проумее, но накрая беше успяла. Не се е налагало да ги следва предпазливо. Кръстосвала е пустинята в мощен всъдеход, оставяйки ярки нови следи след себе си, всеки път все по-близо.