Трябвало е да направят нещо. Трябвало е да я спрат.
Аз убих Уес.
Първо на първо, те пак щяха да ме заловят, Скит. Аз ги доведох тук, не ти.
Чувствах се прекалено зле, за да й отговоря.
Освен това, ако не бяхме дошли тук, Джейми щеше да е мъртъв. А може би и Джаред. Без теб тази нощ той щеше да умре.
На всяка крачка смърт. Смърт навсякъде, накъдето погледнех.
Защо е трябвало да ме следва? — простенах безмълвно аз. Тук не вредя с нищо на другите души. Напротив, дори спасявам живота на някои с присъствието си тук, като преча на доктора да продължава обречените си на неуспех усилия. Защо й трябваше да ме следва?
Защо я държат? — изръмжа Мелани. — Защо не я убият веднага? Или пък да я убият бавно — не ме интересува как! Защо е още жива?
Стомахът ми се сви от страх. Търсачката беше жива, Търсачката беше тук.
Не би трябвало да се страхувам от нея.
Разбира се, имаше логика да се страхувам, че изчезването й ще доведе до нас останалите Търсачи. Всички се страхуваха от това. Наблюдавайки как търси тялото ми, човеците бяха видели колко много държи на убежденията си. Беше се опитвала да убеди другите Търсачи, че някъде в тази пустош се крият хора. Никой не беше приел твърденията й на сериозно. Бяха се прибрали вкъщи. Само тя беше продължила да търси.
Обаче сега беше изчезнала по средата на търсенията си. Това променяше всичко. Джипът й беше откаран надалеч и оставен в пустинята от другата страна на Тусон. Изглеждаше така, като че ли е изчезнала по същия начин, по който се предполагаше, че съм изчезнала и аз.
Наблизо бяха оставени парчета от разкъсаната й чанта, снаксовете, които е носела, бяха разкъсани и разпръснати наоколо. Щяха ли другите души да приемат това съвпадение? Вече знаехме, че не беше така. Не напълно. Те търсеха. Щяха ли да хвърлят повече сили в търсенето?
Но да се страхувам от самата Търсачка… В това нямаше много логика. Физически тя не представляваше нищо особено. Вероятно беше по-дребна дори от Джейми. Аз бях по-силна и по-бърза от нея. Бях заобиколена от приятели и съюзници, а тя, поне в тези пещери, беше съвсем сама. Две огнестрелни оръжия — пушката и нейният Глок, същото оръжие, за което беше завидял някога Иън и което беше убило приятеля ми Уес — сега постоянно бяха насочени срещу нея. Само едно нещо я държеше още жива и то нямаше да продължи дълго.
Джеб беше помислил, че аз може би ще поискам да разговарям с нея. Това беше всичко. Сега, след като се бях върнала, тя беше обречена да умре след няколко часа, независимо дали щях да разговарям с нея, или не.
Защо тогава се чувствах така, като че ли бях в по-неизгодна позиция? Защо беше това странно предчувствие, че тя ще излезе победител от сблъсъка?
Не бях решила дали искам да разговарям с нея. Поне така казах на Джеб. Без съмнение не исках да разговарям. Ужасявах се само от мисълта да видя лицето й отново — лице, което, колкото и да се опитвах, не можех да си представя как изглежда уплашено.
Обаче ако им кажех, че нямам желание за разговор, Арън щеше да я застреля. Щеше да излезе така, като че ли лично съм му наредила да стреля. Все едно, че сама бях натиснала спусъка.
Или още по-лошо — докторът да се опита да я отдели от човешкото тяло. Потръпнах при спомена за сребристата кръв по ръцете на моя приятел.
Мелани неспокойно се размърда, опитвайки се да се отърве от мъчителните ми мисли.
Скит? Те просто ще я застрелят. Не се паникьосвай.
Трябваше ли това да ме успокои? Не можех да не си представя гледката. Арън с пистолета на Търсачката в ръка, тялото й бавно се смъкна върху каменния под, червената кръв се събира на локва около нея…
Не е нужно да гледаш.
С това нямаше да попреча да се случи.
Мислите на Мелани станаха по-напрегнати.
Но ние искаме тя да умре. Нали така? Тя уби Уес! Освен това не може да остане жива. Независимо от всичко.
Разбира се, тя беше напълно права. Беше вярно, че нямаше начин Търсачката да остане жива. Като затворничка тя щеше да работи неуморно, за да избяга. Ако бъдеше освободена, много бързо щеше да причини смъртта на цялото ми семейство.
Вярно е, че тя беше убила Уес. Той беше толкова млад и толкова влюбен. Смъртта му остави изгаряща мъка у всички ни. Разбирах логиката на човешкото чувство за справедливост, което искаше в замяна живота й.