Нещо от пластмаса изтрака в скалата.
Видях синята светлина, когато завихме зад ъгъла.
— Не знаех, че човеците имат търпение да уморят някого от глад. Това ми се струва твърде сложен план за такива късогледи същества.
Джеб се засмя.
— Трябва да кажа, че съм впечатлен от тези момчета. Изненадан съм, че успяват да издържат толкова дълго.
Завихме в осветеното разклонение на тунела, в което нямаше изход. Бранд и Арън въздъхнаха с облекчение, когато ни видяха да се приближаваме. Те стояха колкото може по-далеч от края на тунела, където Търсачката сновеше напред-назад, и държаха готови оръжията си за стрелба.
— Най-после — промърмори Бранд. Скръбта беше ясно изписана на лицето му.
Търсачката спря да се движи.
Изненадах се от условията, при които я държаха. Не беше набутана в малката, тясна дупка, а беше сравнително свободна и можеше да крачи напред-назад по ширината на тунела. На пода в най-равната част имаше постелка и възглавница. Една пластмасова табла беше подпряна на стената и до нея се търкаляха няколко бели репи и купа със супа. Малко от супата се беше разляла върху скалата. Това обясняваше тракането, което бях чула току-що — тя беше хвърлила храната си. Изглежда обаче преди това беше изяла повечето от нея.
Загледах се в тази сравнително прилична обстановка и отново почувствах познатата болка в стомаха.
Кого убихме! — прошепна сърдито Мелани. Това измъчваше и нея.
— Искаш ли да поговориш малко с нея? — попита Бранд и болката отново ме прониза. Не си спомнях Бранд да се беше обръщал към мен, използвайки местоимение за женски род. Не се изненадах, че Джеб го беше използвал за Търсачката, но останалите?
— Да — отговорих тихо.
— Внимавай — предупреди ме Арън. — Тя е много злобно малко създание.
Аз кимнах.
Другите останаха по местата си, аз изминах сама разстоянието до края на тунела. Беше ми трудно да вдигна очи, за да срещна втренчения й поглед, който чувствах като студени пръсти, притискащи лицето ми.
Търсачката ме гледаше злобно, устните й се изкривиха в подигравателна усмивка. Никога преди не бях виждала душа да прибягва до такова изражение.
— О, здравей, Мелани — рече с насмешка тя. — Какво те задържа толкова преди да дойдеш да ме видиш?
Не отговорих. Приближих се бавно към нея, като напразно се опитвах да се убедя, че омразата, изпълваща цялото ми тяло, всъщност не идваше от мен.
— Да не би твоите малки приятели да си мислят, че ще говоря пред теб? Ще издам всичките си тайни, само защото носиш в главата си една заблудена, имплантирана чрез лоботомия душа, рефлектираща през очите ти? — Тя презрително се изсмя.
Спрях на две крачки от нея. Тялото ми беше напрегнато, готово да побягна. Тя не направи никакво враждебно движение към мен, но не можех да отпусна мускулите си. Това тук не приличаше на срещата ми с Търсача на магистралата. Не изпитвах обичайното чувство за сигурност, каквото имах в присъствието на другите себеподобни. Отново ме завладя странната убеденост, че тя ще продължи да живее дълго, след като мен вече нямаше да ме има.
Не ставай смешна. Задай й въпросите си. Дойде ли ти нещо наум?
— И така, какво искаш? Да не би да си поискала разрешение лично да ме убиеш, Мелани? — процеди през зъби Търсачката.
— Тук ме наричат Скит — казах аз.
Тя леко трепна, когато разтворих устните си, за да заговоря, като че ли очакваше да закрещя. Тихият ми, спокоен глас изглежда я разстрои повече от крясъците, които очакваше.
Наблюдавах лицето й, докато тя ме гледаше гневно с изпъкналите си очи. Беше мръсно, покрито с червеникав прах и следи от засъхнала пот. Като се изключи това, то не се беше променило.
Отново ме караше да изпитвам странна болка.
— Скит — повтори рязко тя. — Добре, какво чакаш още? Не са ли ти разрешили? С голи ръце ли възнамеряваш да го извършиш, или с пистолета ми?
— Не съм дошла тук, за да те убивам.
Тя презрително се изсмя.
— Тогава да ме разпитваш ли? Къде са инструментите ти за мъчение, човеко?
Аз се свих.
— Няма да ти причинявам болка.
За миг на лицето й се мярна някаква несигурност, но бързо изчезна зад ехидната усмивка.
— В такъв случай защо ме държат още? Да не би да мислят, че мога да бъда укротена като твоята послушна душа?
— Не. Те просто… не искаха да те убият, преди да са се… консултирали с мен. В случай, че първо поискам да разговарям с теб.