Не! — ахна от изненада Мел, а после изкрещя. — Не!
Ето отговорът, който трябваше да знам, че ще намеря. Отговорът, който обясняваше странното ми предчувствие. Защото аз можех да спася Търсачката. Разбира се, че можех. Обаче това щеше да ми коства една размяна. Какво беше казал Кайл? Живот за живот.
Търсачката ме гледаше втренчено, а черните й очи бяха пълни с омраза.
Глава 50
Осъдена
Търсачката се взираше в лицето ми, докато спорехме с Мел.
Не, Скит, не!
Не ставай глупава, Мел. Ти поне би трябвало да виждаш потенциалните възможности на този избор. Не искаше ли тъкмо това?
Но дори и докато се опитвах да си представя щастливия завършек, не можех да избегна ужаса от този избор. Това беше тайната, за чието запазване трябваше да умра. Информацията, която отчаяно пазех, независимо на какви страхотни мъчения бях подлагана.
Това не беше мъчението, което бях очаквала: персонална криза на едно съзнание, объркано и в безизходица от любов към човешкото ми семейство. Въпреки това беше много болезнено. Направех ли го, не можех да твърдя, че съм изгнаница. Не, щях просто да бъда предател.
Не и заради нея. Скит! Не и заради нея! — викаше Мел.
Трябва ли да продължавам да чакам? Да чакам, докато хванат нова душа? Някоя невинна душа, която нямам причина да мразя? Все някога трябва да взема това решение.
Не сега! Почакай! Помисли!
Усетих отново, че ми се повдига и се наведох, за да поема дълбоко въздух. Успях да си наложа да не повърна.
— Скит? — обади се разтревожен Джеб.
Мога да го направя, Мел. Ако тя беше някоя невинна душа, бих могла да оправдая това, че съм позволила тя да умре. Бих могла да ги оставя да я убият. Бих могла да се убедя, че съм взела едно обективно решение.
Но тя е ужасна, Скит! Ние я мразим!
Точно така. А аз не мога да се доверя на себе си. Видя ли как почти не виждах отговора…
— Добре ли си, Скит?
Търсачката погледна сърдито към застаналия зад мен Джеб.
— Добре съм, Джеб — отвърнах аз. Гласът ми бе напрегнат, задъхвах се. Изненадах се колко зле прозвуча.
Черните очи на Търсачката поглеждаха с недоумение ту мен, ту него. После тя се отдръпна от мен и се прилепи до стената. Позата ми беше позната — помнех точно какво е чувството.
Някой сложи внимателно ръка върху рамото ми и ме накара да се обърна.
— Какво става с теб, скъпа? — попита Джеб.
— Нужна ми е една минута — отвърнах едва чуто, вгледах се в бледите му сини очи и му казах нещо, което категорично не беше лъжа. — Имам още един въпрос. Но наистина имам нужда да остана за малко сама. Можете ли… да ме изчакате?
— Разбира се, че можем да изчакаме още малко. Поеми си въздух.
Кимнах и излязох бързо от затвора. Отначало краката ми бяха като сковани от ужас, но постепенно се съвзех. Когато минавах покрай Арън и Бранд, вече почти тичах.
— Какво стана? — чух Арън да прошепва с недоумение на Бранд.
Не бях сигурна къде да се скрия, за да премисля. Краката машинално, като на автопилот, ме поведоха през коридорите към стаята ми. Надявах се в нея да няма никой.
Беше тъмно, от пукнатините в тавана едва се процеждаше светлина от звездите. Не забелязах Лили, докато не се спънах в нея в тъмното. Едва можах да позная подутото й от плач лице. Беше се свила на топка на пода по средата на коридора. Очите й бяха широко отворени и сякаш не можеше да разбере коя съм.
— Защо? — попита ме тя.
Изгледах я мълчаливо.
— Казаха, че животът и любовта продължават. Но защо го правят? Не би трябвало. Вече не. Какъв е смисълът?
— Не знам, Лили. Не знам какъв е смисълът.
— Защо? — попита отново тя. Вече не говореше на мен. Пълните й със сълзи очи гледаха през мен.
Заобиколих я внимателно и побързах да вляза в стаята си. Трябваше да отговоря на своя въпрос. За голямо облекчение стаята беше празна. Хвърлих се по очи върху дюшека, където сляхме двамата с Джейми.
Когато казах на Джеб, че има още един въпрос, това беше вярно. Обаче въпросът не беше за Търсачката, а за мен. Въпросът не беше трябваше ли да — а не бих ли могла да го направя?
Можех да спася живота на Търсачката. Знаех как. Нямаше да застраша живота на никого тук, освен моя. Трябваше да направя тази размяна.
Не. — Мелани се опита да бъде твърда въпреки обзелата я паника.