Южният тунел за пръв път ми се стори толкова кратък. Преди да си помисля, че съм изминала само половината от пътя, забелязах лампата на доктора да мъждука през грубия, сводест вход отпред. Той си беше вкъщи.
Престанах да тичам преди да прекъсна спокойствието му. Не исках да го изплаша, да го накарам да си помисли, че е станало нещо неочаквано. Въпреки това той се стресна, когато се появих леко задъхана на входа.
Скочи зад бюрото и изпусна книгата, която четеше.
— Скит? Нещо лошо ли се е случило?
— Не, докторе — уверих го аз. — Всичко е наред.
— Някой има ли нужда от мен?
— Само аз — отвърнах с лека усмивка.
Той заобиколи бюрото, за да ме посрещне, но се спря още при първата крачка и повдигна вежда. Продълговатото му лице беше внимателно, а не разтревожено. Беше ми трудно да си спомня как ми е изглеждал като чудовище преди.
— Ти си човек, който държи на думата си — започнах аз.
Той кимна и отвори уста да каже нещо, но аз вдигнах ръка.
— Никой няма да прави повече опити с това, след като аз го изпробвам сега.
Той изчака да продължа, а очите му ме гледаха с недоумение и тревога.
Поех дълбоко въздух, усещайки как дробовете ми се разширяват.
— Знам как да направя това, заради което си отнел толкова много животи, за да го откриеш. Знам как да извадиш душите от вашите тела, без да навредиш нито на едните, нито на другите. Разбира се, че го знам. Всички ние сме длъжни да го знаем, в случай че стане нещо непредвидено. Дори веднъж съм извършвала подобна процедура по спешност, когато бях Мечка.
Погледнах го, изчаквайки да видя как ще реагира. Мина доста време и видях как с всяка изминала секунда очите му се разширяват все повече.
— Защо ми казваш това? — попита накрая той.
— Защото аз… ще ти дам знанието, от което се нуждаеш. — Отново вдигнах ръка. — Но само, ако в замяна ми дадеш това, което искам. Още от сега те предупреждавам, че за теб в никакъв случаи няма да е по-лесно да ми дадеш това, което искам, отколкото аз да ти дам това, което ти искаш.
Никога досега не бях виждала лицето му така напрегнато.
— Кажи ми условията си.
— Ти не трябва да ги убиеш — имам предвид душите, които изваждаш. Трябва да ми дадеш думата си — обещанието, клетвата си, че ще им позволиш безпрепятствено да водят друг живот. Това е свързано с известна опасност. Ще имаш нужда от криоконтейнери и ще трябва да качиш тези души на совалки, които да напуснат планетата. Трябва да ги изпратиш да живеят в някой друг свят. Те няма да могат да ти навредят. Докато стигнат до следващата планета, твоите внуци ще бъдат мъртви.
Щяха ли моите условия да смекчат вината ми за всичко това? Само, ако докторът спазеше думата си.
Докато обяснявах, той мислеше напрегнато. Наблюдавах лицето му, за да видя как ще приеме искането ми. Не изглеждаше ядосан, но очите му продължаваха да ме гледат с изумление.
— Ти не искаш Търсачката да бъде убита, нали? — отгатна докторът.
Не отговорих на въпроса му, защото той нямаше да разбере отговора: аз исках те да ме убият. Това беше целият проблем. Вместо това продължих да обяснявам по-нататък:
— Тя ще е първата, с която ще бъде извършен експериментът. Искам да съм сигурна, че докато съм още тук, ще следваш указанията ми. Аз сама ще извърша разделянето. Когато тя бъде в безопасност, ще те науча как се прави.
— Върху кого?
— Върху отвлечени души. Също както преди. Не мога да ти дам гаранция, че хората ще възвърнат паметта си. Не знам дали това, което е изтрито, може да бъде възстановено. Ще го разберем чрез Търсачката.
Докторът премигна, явно сетил се за нещо.
— Какво искаш да кажеш с това „докато съм все още тук“? Напускаш ли ни?
Изгледах го и изчаках сам да се досети. Той отвърна, все още недоумяваш на погледа ми.
— Не разбираш ли какво ти давам? — прошепнах аз.
Най-накрая по изражението на лицето му ми стана ясно, че е разбрал. Бързо заговорих преди той да успее да отвори уста:
— Има и още нещо, което ще те помоля, докторе. Не искам да… Аз няма да бъда изпратена на друга планета. Моята планета е тази, уверявам те. Но въпреки това за мен няма място тук. Така че… знам, че може да… обиди някои от другите. Не им казвай, ако мислиш, че те няма да го разрешат. Излъжи ги, ако трябва. Обаче искам да бъда погребана до Уолтър и Уес. Можеш ли да направиш това за мен? Няма да заема много място — казах аз и отново леко се усмихнах.