Не! — Мелани направо виеше. — Не, не, не, не!
— Не, Скит — възрази шокиран и докторът.
— Моля те, докторе — прошепнах аз, премигвайки от протестите на Мелани в главата ми, които ставаха все по-силни. — Мисля, че Уес и Уолтър няма да имат нищо против.
— Нямах това предвид! Не мога да те убия, Скит. Не! Така ми е дошло до гуша от смърт, от това да убивам мои приятели. — Гласът на доктора секна и той изхлипа.
Сложих ръка върху негова и я погалих.
— Хората тук умират. Случва се. — Кайл беше казал нещо за това. Смешното бе, че трябва да цитирам тъкмо Кайл втори път за една нощ.
— Ами Джаред и Джейми? — попита със задавен глас докторът.
— Те ще имат Мелани. С тях всичко ще е наред.
— Иън?
— Ще е по-добре без мен — процедих през зъби аз.
Докторът поклати глава и избърса сълзите си.
— Трябва да помисля за това, Скит.
— Нямаме много време. Те няма да чакат безкрайно, за да убият Търсачката.
— Нямам тази част предвид. Съгласен съм с тези условия, но не мисля, че мога да те убия.
— Или всичко, или нищо, докторе. Трябва да решиш още сега. И… — разбрах, че имам още едно искане. — Не трябва да казваш на никого за последната част от нашето споразумение. На никого. Това са условията ми — или ги приемаш, или не. Искаш ли да научиш как да отстраниш душа от човешко тяло?
Докторът отново поклати глава.
— Остави ме да помисля.
— Ти вече знаеш отговора, докторе. Нали търсиш тъкмо това?
Той продължи да клати напред-назад глава. Не обърнах внимание на този жест на отказ, защото и двамата знаехме, че е направил избора си.
— Ще извикам Джаред — казах аз. — Той ще организира бърза акция за криоконтейнери. Задръж останалите. Кажи им… кажи им истината. Кажи им, че ще ти помогна да извадиш Търсачката от онова тяло.
Глава 51
Подготвена
Намерих Джаред и Джейми в стаята ни. Лицата и на двамата бяха разтревожени. Джаред вероятно беше разговарял с Джеб.
— Добре ли си? — попита ме той, а Джейми скочи и ме прегърна през кръста.
Не бях сигурна как да отговаря на този въпрос. Не знаех отговора.
— Джаред, имам нужда от помощта ти.
Джаред веднага скочи на крака. Джейми се отдръпна назад, за да види лицето ми. Не срещнах погледа му. Точно в този момент не бях сигурна колко ще мога да издържа.
— Какво искаш да направя? — попита Джаред.
— Ще отида на акция. Малко повече… мускули ще са ми от полза.
— Какво ще търсим? — попита нетърпеливо той, очевидно в настроение за акция.
— Ще ти обясня по пътя. Нямаме много време.
— Аз мога ли да дойда? — попита Джейми.
— Не! — отвърнахме едновременно двамата с Джаред.
Джейми се намръщи и ме пусна. После се отпусна върху дюшека и кръстоса крака. Явно обиден, зарови лице в ръцете си. Не смеех да го погледна на излизане от стаята. И без това вече копнеех да седна до него, да го притисна силно до себе си и да забравя за цялата каша.
Поех обратния път през южния тунел, следвана от Джаред.
— Защо оттук? — попита той.
— Аз… — щеше да разбере, ако се опитам да го излъжа или да увъртам.
— Не искам да срещам никого. Особено Джеб, Арън или Бранд.
— Защо?
— Не искам да им давам обяснения. Не още.
Той замълча, търсейки някаква логика в отговорите ми. Смених темата.
— Знаеш ли къде е Лили? Мисля, че не трябва да остава сама. Изглежда ми…
— Иън е при нея.
— Това е добре. Той е толкова мил.
Иън щеше да помогне на Лили… Той беше точно това, от което тя имаше нужда в момента. Кой щеше да помогне на него, когато… Разтърсих глава, за да пропъдя тази мисъл.
— Какво е това нещо, с което трябва да се сдобием толкова бързо? — попита ме Джаред.
Поех дълбоко въздух, преди да му отговоря:
— Криоконтейнери.
В южния тунел беше тъмно. Не виждах лицето му. Продължи да върви редом с мен и няколко минути не каза нищо. Когато заговори отново, вниманието му беше съсредоточено върху акцията. Очевидно беше решил да остави любопитството, докато акцията не бъде изпълнена успешно.
— Откъде ще ги вземем?
— Докато няма нужда от тях, празните криоконтейнери обикновено стоят на склад пред здравните заведения. Тъй като пристигащите души са много повече от заминаващите, сигурно има в излишък. Никой няма да ги пази и никой няма да забележи, ако някои липсват.