Джаред грабна две бутилки с вода от задната седалка, подхвърли едната на мен и се подпря на стената. Изгълта я до половината, а после избърса устата си с опакото на ръката, а след това каза:
— Виждам, че много бързаше да стигнем дотук, но трябва да почакаме да се стъмни, ако възнамеряваш да извършим кражба с взлом.
Преглътнах глътка вода и отвърнах:
— Добре. Сигурна съм, че сега те ще ни изчакат.
Очите му се впиха в лицето ми.
— Видях Търсачката ти — каза ми той, като следеше реакцията ми. — Тя е… енергична.
Кимнах.
— И много шумна.
Той се усмихна и вдигна нагоре очи.
— Май не одобрява условията, които сме й предложили.
Загледах се в пода.
— Можеше да е по-зле — промълвих тихо. Странната завист, която бях почувствала тогава, отново се прокрадна неканена в тона ми.
— Това е вярно — съгласи се той.
— Защо се държат така любезно с нея? — прошепнах аз. — Тя уби Уес.
— Е, вината за това е твоя.
Изгледах го и с изненада забелязах, че леко е изкривил устни. Опитваше се да ме подразни.
— Моя ли?
Усмивката му стана по-широка:
— Не искаха да се почувстват пак като чудовища. Опитват се да изкупят предишната си грешка, само че малко късно и с неподходяща душа. Не предполагах, че ще се почувстваш засегната. Помислих си, че така повече ще ти хареса.
— Харесва ми. — Не исках да се отнасят зле към никого. — Винаги е по-добре да си любезен. Аз просто… — Поех дълбоко въздух. — Доволна съм, че знам защо са постъпили така.
Те бяха учтиви заради мен, а не заради нея. Раменете ми леко се поизправиха.
— Усещането, че напълно заслужаваш да те нарекат чудовище никак не е приятно. По-добре е да си любезен, отколкото да се чувстваш виновен. — Той отново се усмихна, а после се прозя. Това ме накара и аз да се прозея. — Дълга нощ — рече Джаред. — А предстои и още една такава. Трябва да поспим.
Зарадвах се на предложението му. Знаех, че има много въпроси за това каква точно е целта на акцията ми. Знаех също, че вече е успял да се досети за някои неща и не исках да обсъждам нито едно от тях.
Излегнах се върху гладката ивица пясък край джипа. За моя голяма изненада Джаред дойде да легне непосредствено до мен. Свих се на кълбо.
— Почакай — рече той, пресегна се и пъхна пръстите си под лицето ми. Повдигна главата ми от земята и пъхна ръката си, за да легна върху нея. Остави другата си ръка върху кръста ми.
Минаха няколко секунди преди да мога да отговоря.
— Благодаря.
Той се прозя. Усетих топлия му дъх във врата си.
— Почини си, Скит.
Прегърнал ме по този начин, Джаред бързо заспа. Винаги заспиваше бързо. Опитах се да се отпусна, въпреки че чувствах ръката му върху себе си, но успях след доста време.
Тази прегръдка ме накара да се запитам доколко вече се беше досетил за някои неща. Уморените ми мисли бяха объркани и хаотични. Джаред беше прав. Една много дълга нощ, макар и крайно недостатъчна. Идните ми дни и нощи щяха да отлетят така бързо, като че ли са били само минути.
Следващото нещо, което почувствах, беше, че Джаред ме разтърсваше, за да се събудя. Светлината в малката пещера беше избледняла и станала оранжева. Слънцето залязваше.
Джаред ме изправи и ми подаде блокче с туристическа закуска, каквито държаха за всеки случай в джипа. Ядохме и допихме остатъка от водата в бутилките в мълчание. Лицето на Джаред беше сериозно и съсредоточено.
— Още ли бързаме? — попита той, докато се качвахме в колата. Не, исках времето да се проточи безкрайно.
— Да. — Какъв смисъл имаше да отлагам? Търсачката и тялото й щяха да умрат, ако се забавехме прекалено дълго, а аз щях отново да бъда изправена пред същия избор.
— Тогава да вървим във Финикс. Логично е да не забележат подобна акция. Няма логика хората да се запасяват с вашите контейнери. За какво биха могли да ги използват?
Въпросът изобщо не прозвуча риторично и аз усетих, че той отново се взира в мен. Обаче продължих да гледам напред и не казах нищо.
Междувременно, докато разменим колите и излезем на магистралата, се стъмни. Джаред изчака още няколко минути със загасени светлини и едва след това потегли. Преброих десет коли, които минаха покрай нас. После, когато на магистралата дълго време цареше мрак и не се показаха други фарове, излезе на нея.
Пътуването до Финикс беше много кратко, въпреки че той се стараеше да кара винаги под ограничението за скоростта. Времето направо летеше, като че ли Земята беше започнала да се върти по-бързо.