Выбрать главу

Докторът не се засмя на шегата на Джаред. Вместо това се обърна и пронизително ме изгледа. Изглежда, че и двамата мислехме едно и също нещо. Така ще е по-удобно, след като Скит вече няма да я има.

— Взехте ли криоконтейнерите? — попита по-спокойно той.

Джаред забеляза напрегнатия му поглед. Извърна се към мен, но по изражението на лицето му не можех да разбера какво мисли.

— Да — отговорих аз. — Взехме десет. Колата можеше да побере само толкова.

Докато говорех, Джаред изтегли въжето зад себе си. Чу се шум от търкалящи се камъчета и на пода зад него се появи вторият сандък с „Излекувай“, последван от контейнерите. Дрънчаха като метални, но всъщност бяха направени от елемент, който не съществуваше на тази планета. Бях му казала, че не е нужно да внимава особено, когато мести празните контейнери, защото могат да издържат много по-грубо отношение от това да бъдат теглени с въже през каменния проход. Сега блестяха на пода, лъскави и чисти.

Докторът вдигна един, след като го освободи от въжето, и го повъртя в ръцете си.

— Десет ли? — Бройката изглежда го изненада. Мислеше ли, че са твърде много? Или пък, че са недостатъчно? — Трудни ли са за използване?

— Не. Изключително лесни са. Ще ти покажа как.

Докторът кимна и се взря в произведението на извънземните. Усетих, че Джаред ме наблюдава, но не свалях очи от доктора.

— Какво казаха Джеб, Бранд и Арън? — попитах аз.

Докторът вдигна очи и се вгледа в мен.

— Те… приемат условията ти.

Кимнах, но не бях убедена.

— Няма да ти покажа, ако не се убедя в това.

— Имаш право.

Джаред ни гледаше объркан и ядосан.

— Какво му каза? — попита ме предпазливо докторът.

— Само, че възнамерявам да спася Търсачката. — Обърнах се към Джаред, без обаче да го погледна в очите. — Докторът ми обеща, че ако му покажа как да извърши разделянето, вие ще позволите на освободените души да заминат безпрепятствено на друга планета, за да започнат друг живот. Няма да ги убивате.

Джаред кимна замислен и хвърли бърз поглед към доктора.

— Съгласен съм с тези условия. И мога да гарантирам, че останалите също ще се съгласят с тях. Доколкото разбирам, вие имате план как да ги изведете от планетата?

— Няма да е по-опасно от това, което направихме тази нощ. Точно обратното — просто ще трябва да ги прибавим към купчината, вместо да ги вземаме от нея.

— Добре.

— Имаш ли предвид някакви срокове, в които да бъде извършено всичко? — попита докторът. Опита се да изглежда равнодушен, но усетих напрежението в гласа му.

Просто иска да узнае отговора, който му беше отбягвал толкова дълго, опитах се да се убедя аз. Не че бързаше да ме убие.

— Трябва да върна джипа обратно. Можете ли да почакате? Искам да наблюдавам това.

— Разбира се, Джаред — съгласи се докторът.

— Няма да се бавя — обеща той и се промъкна обратно през цепнатината.

Бях сигурна в това. Нямаше изобщо да отнеме много време. Двамата с доктора запазихме мълчание, докато шумът от катерещия се нагоре Джаред затихна.

— Ти не си говорила за… Мелани, нали? — попита тихо той.

Поклатих глава.

— Мисля, че той разбира накъде отива цялата работа. Сигурно се е досетил за плана ми.

— Обаче не за целия. Той няма да позволи.

— Той не може да има думата — прекъснах го рязко аз. — Или всичко, или нищо, докторе.

Докторът въздъхна. Помълча малко, а след това се протегна и погледна към главния вход:

— Ще отида да говоря с Джеб да подготви нещата.

Посегна към една бутилка върху масата. Хлороформ. Бях сигурна, че душите използват нещо по-добро. Ще трябва да го намеря за доктора, преди да си отида.

— Кой знае за това?

— Все още само Джеб, Арън и Бранд. Всички искат да гледат.

Това не ме изненада. Арън и Бранд вероятно имаха подозрения.

— Не казвай на никого. Не и тази нощ.

Докторът кимна и изчезна в тъмния коридор.

Отидох да седна и се облегнах на стената колкото може по-далеч от приготвената кушетка. Съвсем скоро щях да легна върху нея. Докато се опитвах да мисля за нещо друго, освен за този мрачен факт, си дадох сметка, че не бях чувала Мелани от… Кога ми беше говорила за последен път? Когато се споразумях с доктора ли? Със закъснение се изненадах, че днешното спане край джипа не беше предизвикало никаква реакция от нейна страна.