Мел?
Не последва отговор.
Не беше както преди и затова не се паникьосах. Определено я усещах в главата си, но тя… не ми обръщаше внимание. Какво правеше?
Мел? Какво става?
Не отговори.
Яд ли те е на мен? Съжалявам за онова преди, край джипа. Знаеш, че не направих нищо, така че наистина не е честно…
Тя нетърпеливо ме прекъсна.
О, я престани. Не ти се сърдя. Остави ме на мира.
Защо не искаш да говориш с мен?
Нямаше отговор.
Станах малко по-настоятелна, за да разбера в каква посока вървят мислите й. Тя се опита да ми попречи, да постави стената, но беше твърде слаба, защото отдавна не я беше използвала. Прозрях плана й. Постарах се мислено да не повишавам тон.
Да не си си загубила ума?
Би могло и така да се каже — опита се не особено успешно да ме подразни тя.
Мислиш, че ако изчезнеш, това ще ме спре, така ли?
Какво друго бих могла да направя, за да те спра? Ако имаш по-добра идея, моля те, сподели я.
Не те разбирам, Мелани. Не искаш ли да си отново при тях? Не искаш ли пак да си с Джаред? С Джейми?
Тя се опита да се съпротивлява на съвсем очевидния отговор.
Да, но… Аз не мога… — Замълча за момент, за да се успокои. Установих, че не мога да съм причината за твоята смърт, Скит, не мога да го понеса.
Разбрах мъката й и очите ми се напълниха със сълзи.
Аз също те обичам. Мел. Но тук няма място и за двете. В това тяло, в тази пещера, в техния живот…
Не съм съгласна.
Слушай, престани да се опитваш да се самоунищожиш, става ли? Защото ако реша, че може да го направиш, ще накарам доктора да ме извади още днес. Или ще кажа на Джаред. Само си представи какво може да последва.
Представих си го заради нея и леко се усмихнах през сълзи.
Помниш ли? Той каза, че не знае какво ще направи или няма да направи, за да те задържи тук. — Спомних си за онези изгарящи целувки в коридора… спомних си за други целувки и други нощи, запечатали се в паметта ми. Усетих как се изчервявам.
Не се биеш честно.
Напротив.
Няма да се откажа.
Предупредих те. Ще престанеш да мълчиш.
Тогава започнахме да мислим за друга, не толкова болезнени неща. Като например къде да изпратим Търсачката. След историята, която разказах тази нощ, Мел беше категорично за Планетата на Мъглите, но аз бях на мнение, че Планетата на Цветята ще е по-подходяща. Във вселената нямаше друга планета с толкова мек и приятен климат. Търсачката имаше нужда от едно хубаво, продължително хранене със слънчева светлина.
После мислихме за спомените ми, за онези приятните. За ледените замъци, за нощната музика и за цветните слънца. За нея те бяха като вълшебни приказки. Тя също ми разказа някои. За стъклени пантофки, отровни ябълки, морски сирени, които искали да имат души…
Разбира се, нямахме време да си разказваме много приказки.
Всички дойдоха заедно. Джаред се беше върнал през главния вход. Беше му отнело съвсем малко време. Може би е закарал джипа откъм северната страна и в бързината го е скрил под надвисналите скали.
Чух гласовете им да се приближават. Бяха сериозни и приглушени. По тона им разбрах, че Търсачката е с тях. Разбрах, че е дошло време за първия етап от смъртта ми.
Не.
Следи внимателно. Ти ще трябва да им помогнеш да направят това, когато аз…
Не!
Но тя не протестираше срещу инструкциите ми, а само срещу завършека на мисълта ми.
Джаред внесе на ръце Търсачката в залата. Вървеше най-отпред. Другите го следваха. Арън и Бранд бяха с готови за стрелба оръжия — в случай че тя само се преструваше на изгубила съзнание, готова да скочи и да се нахвърли срещу тях с малките си ръце. Джеб и докторът влязоха последни и аз усетих, че Джеб се взира внимателно в лицето ми. Доколко вече беше успял да се досети със своята изключителна интуиция?
Продължавах да се концентрирам върху предстоящата задача.
Джаред положи изключително внимателно безжизненото тяло на Търсачката върху кушетката. Преди това би ме разтревожило, но сега ме трогна. Разбрах, че го направи заради мен и ми се прииска да се беше отнесъл по този начин с мен още в началото.