— Докторе, къде е „Без болка“?
— Ще ти го донеса — рече тихо той.
Докато чаках, се вгледах в лицето на Търсачката и се запитах как ли ще изглежда, когато домакинът й се почувства свободен. Ще остане ли нещо от нея? Дали домакинът щеше да бъде безпаметен, или законният собственик на тялото щеше да заеме отново мястото си? Дали лицето щеше да ми се стори по-малко отблъскващо, когато през тези очи погледнеше едно друго съзнание?
— Ето, заповядай — каза докторът и ми подаде кутията.
Извадих едно тънко квадратче и му я върнах обратно. Установих, че нямам желание да докосвам Търсачката, но си наложих да действам по-бързо и съсредоточено. Наведох надолу брадичката й и поставих „Без болка“ върху езика й. Лицето й беше много дребно и имах усещането, че ръцете ми са твърде големи. Дребният й ръст винаги ме смущаваше. Изглеждаше ми така неподходящ за нея. Затворих отново устата. Беше влажна — лекарството бързо щеше да се разтвори.
— Джаред, би ли я обърнал по корем, ако обичаш? — попитах аз.
Той направи каквото му казах — отново много внимателно. Точно в този момент запалиха пропановата лампа. В пещерата изведнъж стана светло, почти като през деня. Погледнах инстинктивно и видях, че докторът е метнал върху големите дупки на покрива големи чергила, за да не излиза светлината навън. Беше извършил много приготовления в мое отсъствие.
Стана много тихо. Чувах как Търсачката равномерно вдишва и издишва. Чувах и по-бързото, напрегнато дишане на мъжете в залата. Някой започна да пристъпва от крак на крак и пясъкът заскърца под краката му. Усещах почти физически погледите им върху кожата си. Преглътнах с надеждата, че ще успея да говоря с нормален глас:
— Докторе, ще ми трябват „Излекувай“, „Почисти“, „Запечати“ и „Заглади“.
— Веднага.
Отметнах твърдата черна коса на Търсачката и открих розовата линия в основата на тила й. Загледах се в матовата й кожа и се поколебах.
— Докторе, би ли направил разреза? Аз не… искам.
— Няма проблем, Скит.
Гледах само ръцете му, когато той се приближи и застана срещу мен. Остави малката редица от бели цилиндри на кушетката до рамото на Търсачката. Скалпелът проблесна на ярката светлина.
— Дръж косата й настрани.
Използвах и двете си ръце, за да открия врата й.
— Хубаво щеше да бъде, ако го бях почистил — промърмори докторът, явно чувстващ се неподготвен.
— Не е необходимо. Имаме „Почисти“.
— Знам. — Той въздъхна. Всъщност искаше да извърши обичайната процедура, да почисти мислено мястото в съответствие с някогашните си навици. — Колко място ти е нужно? — попита той, като постави нерешително скалпела само на сантиметри от кожата й.
Усещах как бият сърцата на телата зад мен, които се бяха приближили, за да виждат по-добре. Внимаваха да не се докосват до никой от нас.
— Само по дължината на белега. Това ще е достатъчно.
На него не му се стори така.
— Сигурна ли си?
— Да. О, почакай.
Изведнъж си дадох сметка, че правя всичко наопаки. Не бях Лечител. Не бях създадена за това. Ръцете ми трепереха. Като че ли не можех да откъсна очи от тялото на Търсачката.
— Джаред, би ли ми донесъл един от онези контейнери?
— Разбира се.
Чух го да се отдалечава на няколко крачки, а после и глухия метален звук, с който контейнерът се удари в другите.
— Сега какво?
— Отгоре на капака има едно кръгче. Натисни го.
Чух тихото бръмчене на криоконтейнера, когато той заработи. Мъжете промърмориха нещо и побързаха да се отдръпнат по-далеч от него.
— Добре, отстрани трябва да има ключ… всъщност прилича повече на шайба. Виждаш ли я?
— Да.
— Завърти я надолу до край.
— Добре.
— Какъв е цветът на светлината върху капака на контейнера?
— Ами той… в момента преминава от червено към… яркосиньо. Сега стана светлосин.
Поех дълбоко въздух. Поне контейнерите бяха в изправност.
— Чудесно. Отвори капака и ме чакай.
— Как?
— Под капака има резе.
— Видях го. — Чух резето да щраква и механизмът да се завърта. — Студено е!
— Така и трябва да бъде.
— Как работи? Какъв е източникът на енергия?
Въздъхнах:
— Знаех отговора, когато бях Паяк. Сега не ми е много ясно. Докторе, можеш ли да продължиш? Готова съм.
— Започваме — прошепна докторът и прекара ловко, почти нежно острието на скалпела през кожата. По врата потече кръв и напои кърпата, която докторът беше поставил отдолу.