— Съвсем малко по-дълбоко. Точно под ръба…
— Да, разбирам. — Докторът дишаше учестено. Вълнуваше се.
През червеното проблесна нещо в сребристо.
— Така е добре. Сега ти дръж косата.
Докторът размени мястото си с мен с бързи, плавни движения. Беше добър в Призванието си. От него би излязъл доста добър Лечител.
Не се опитах да скрия от него какво правя. Движенията бяха така незабележими, че той нямаше никаква възможност да види. Нямаше да може да извърши това сам, докато не му обясня.
Плъзнах внимателно върха на пръста си по задния край на мъничкото сребристо създание, докато пръстът ми почти напълно влезе в горещия отвор в основата на врата на тялото домакин. Потърсих пипнешком предната антена, усещайки изпънатите като струни на арфа пипала за закрепване, които стигаха до най-дълбоките кътчета на главата. Подпъхнах пръста си под долната част на тялото на душата, плъзгайки го леко надолу от първите към следващите пипала, твърди и многобройни като четината на четка.
Опипах внимателно точката на съединяване на тези опънати струни точно на местата, където ставаше свързването — бяха не по-големи от главичката на карфица. Прекарах пръста си още по-навътре през около една трета от тях. Можех да броя, но това щеше да отнеме много време. Трябваше да стигна до двеста и седемдесетата връзка, но имаше и друг начин да разбера коя е. Ето го малкият израстък, които правеше съединението малко по-голямо — не колкото главичка на карфица, а колкото зърно на перла. Усещах го гладко под пръста си. Натиснах го внимателно и започнах леко да го разтривам. Душите винаги вършеха всичко с много нежност. Никога грубо.
— Отпусни се — прошепнах едва чуто аз.
И въпреки че душата не можеше да ме чуе, то се подчини. Опънатите струни се отпуснаха и увиснаха. Усетих как се плъзгат по пръста ми, докато се прибираха, почувствах как тялото леко се издува, докато ги приема. Цялата процедура продължи не повече от няколко секунди. Затаих дъх, докато почувствах, че душата извършва вълнообразни движения, когато я докосвах. Освобождаваше се.
Оставих я да се гърчи още малко, а после обвих внимателно с пръсти малкото й, крехко тяло. Повдигнах го, сребристо и блестящо, обляно в кръв, която се стичаше бързо от гладката обвивка и се събираше в ръката ми.
Беше красива. Душата, чието име никога нямаше да науча, се гънеше като сребърна вълна в ръката ми… като някаква красива, переста лента.
Не можех да мразя Търсачката в този й вид. Усетих, че ме обзема почти майчинска обич.
— Наспи се добре, малката ми — прошепнах аз.
Обърнах се по посока на леко бръмчащия криоконтейнер, който Джаред държеше ниско долу и под ъгъл в непосредствена близост до лявата ми страна, за да мога лесно да пусна душата в изумително студения въздух, който излизаше през отвора. Оставих я да се плъзне в малкото пространство, а след това внимателно затворих капака и дръпнах резето.
Взех криоконтейнера от Джаред, обърнах го внимателно във вертикално положение и го притиснах до гърдите си. Отвън температурата му беше същата като в залата. Притиснах го до тялото си, закриляйки го като всяка майка.
Погледнах отново непознатата, която лежеше на масата. Докторът вече посипваше със „Заглади“ запечатаната рана. Бяхме добър екип. Единият се грижеше за душата, а другият за тялото.
Погрижихме се за всеки.
Докторът ме погледна с очи, пълни с възхищение и почуда.
— Изумително — рече той. — Беше невероятно.
— Добра работа — отвърнах тихо аз.
— Кога мислиш, че тя ще се събуди? — попита докторът.
— Зависи колко хлороформ е вдишала.
— Не много.
— И ако все още е тук. Ще трябва да изчакаме и да видим.
Преди да успея да го помоля, Джаред вдигна внимателно безименната жена от кушетката, обърна я по очи и я постави на друга, по-чиста кушетка. Тази проява на нежност от негова страна не ме трогна. Беше за човека, за Мелани…
Докторът отиде при него, провери пулса и надникна под клепачите. Светна с фенерче в неподвижните очи и видя, че зениците се свиват. От тях не се отрази светлина, която да го заслепи. Двамата с Джаред продължително се спогледаха.
— Ама тя наистина го направи — каза тихо Джаред.
— Да — съгласи се докторът.
Не чух кога Джеб застана до мен.
— Чудесно се справи, дете — рече той.