Макар и с нежелание, обясних, че с Мелани сме приятелки. Това не й хареса.
— Защо? — попита тя.
— Тя е добър човек.
— А тя защо те харесва?
По същата причина.
— Тя казва: по същата причина.
Лейси изсумтя.
— Промила си и й мозъка, нали?
О, тя е по-лоша от първата.
Да — съгласих се аз. — Сега разбирах защо Търсачката беше толкова противна. Можеш ли да си представиш да имаш непрекъснато в главата си това нещо?
Не бях единственото нещо, което Лейси не хареса.
— Нямате ли някое по-добро място за живеене вместо тези пещери? Тук е толкова мръсно. Може би някъде има някоя къща? Какво искаш да кажеш, че трябва да имаме общи стаи? Разписание за ежедневните ни задължения? Не разбирам. Ще трябва да работя, така ли? Мисля, че ти не разбираш…
На следващия ден Джеб я заведе на обичайната обиколка, опитвайки се да обясни през стиснати зъби как всички живеят тук. Когато минаха покрай мен — докато ядяхме с Иън и Джейми, — ми хвърли поглед, който очевидно питаше защо не бях позволила на Арън да я застреля, докато това все още беше възможно. На обиколката присъстваха повече хора, отколкото при моята. Всеки искаше с очите си да види чудото. За повечето от тях дори изглежда нямаше значение, че е… трудна. Те я приемаха. Беше повече от добре дошла. Отново изпитах малко от онази горчива завист. Колко глупаво. Тя беше човек. Символизираше надежда. Принадлежеше тук и щеше да остане тук дълго, след като мен нямаше да ме има.
Ти си късметлийка — прошепна с нескрит сарказъм Мелани.
Разговорът с Иън и Джейми за това, което се беше случило, не се оказа толкова труден и мъчителен, колкото си представях. Беше така, защото те, по различни причини, бяха напълно в неведение. Никой нямаше представа, че придобитото ново знание означаваше, че аз ще ги напусна.
За Джейми ми беше ясно защо е така. Той повече от всеки друг приемаше мен и Мел като едно цяло. Беше способен с младия си, необременен мозък да приеме реалността, че съществуваме и двете. Отнасяше се с нас като с двама души, а не като с един. За него Мел беше също толкова истинска и реална, колкото беше за мен. Не виждаше нужда да се разделяме.
Не бях сигурна обаче защо Иън не разбираше. Дали беше толкова силно завладян от мисълта за потенциалните възможности, които се откриваха с това ново знание? За промените, които то би могло да донесе на човешкото общество тук? Всички бяха стъписани от идеята, че възможността да бъдат хванати и с нея да настъпи краят им, вече не е така фатална. Имаше начин да се върнат към предишното си съществуване. За него беше естествено да се опитам да спася Търсачката, то беше напълно в съответствие с представите му за мен. Може би до този момент това обяснение му беше достатъчно.
А може би Иън просто не беше имал възможност да обмисли всичко по-подробно и да види голата истина, преди вниманието му да бъде отвлечено от нещо друго, което го накара да побеснее.
— Трябваше да го убия още преди години — фучеше той, докато се подготвяхме за акцията. Моята последна акция. Опитах се да не мисля за това. — Не, майка ми е трябвало да го удави още при раждането му!
— Той ти е брат.
— Не разбирам защо непрекъснато ми повтаряш това. Да не искаш да ме накараш да се почувствам по-зле?
Всички бяха възмутени от Кайл. Джаред така стискаше устни от яд, че те се бяха превърнали в тънка линия, а Джеб поглаждаше пушката си по-често от обикновено. Беше много развълнуван и смяташе да участва с нас в тази безпрецедентна акция — първата, откакто бях дошла да живея тук. Много му се искаше да види отблизо космодрума на совалките. Обаче сега, когато Кайл излагаше на опасност всички ни, се налагаше да остане тук за всеки случай. Това, че работите не се нареждаха, както Джеб искаше, беше причината за лошото му настроение.
— Да остана тук с това същество — промърмори на себе си той и пак поглади пушката си. Новият член на неговата общност не го правеше по-щастлив. — Да изпусна цялото приключение. — Той се изплю на пода.
Всички знаехме къде е Кайл. Веднага, след като беше разбрал, че Търсачката червей като по чудо се е превърнала през нощта в човека Лейси, той се беше измъкнал през задния вход. Очаквах, че ще оглави групата, настояваща за смъртта на Търсачката (непрекъснато държах криоконтейнера в ръце, останах полубудна с ръка върху гладката му повърхност), но Кайл не се виждаше никъде и без него Джеб успя да се справи лесно със съпротивата на другите.