Джаред откри, че джипът го няма, а Иън свърза двете отсъствия.
— Тръгнал е да търси Джоди — простена Иън. — Какво друго обяснение може да има?
Надежда и отчаяние. Аз им бях дала едното, а Кайл другото. Щеше ли да предаде всичките, преди дори да са успели да се възползват от надеждата?
Джаред и Джеб искаха да отложат акцията, докато разберем дали Кайл е успял. В най-добрия случай това щеше да му отнеме три дни, ако неговата Джоди все още живееше в Орегон и ако я намереше там. Имаше още една пещера, едно друго място, където можехме да се евакуираме. То беше много по-малко, без вода и не можехме да се крием там дълго. Спореха дали да прехвърлят всички там, или да чакат.
Обаче аз бързах. Виждах как другите гледат лъскавия контейнер в ръцете ми. Чувах ги как си шушукат. Колкото по-дълго държах Търсачката тук, толкова по-голяма вероятност имаше някой да я убие. След като се запознах с Лейси, бях започнала да съжалявам Търсачката. Тя заслужаваше по-лесен и по-приятен нов живот при Цветята.
Иронията беше, че тъкмо Иън застана на моя страна и ми помогна да побързаме с акцията. Все още не се досещаше докъде ще доведе това. Обаче бях благодарна, че ми помогна да убедя Джаред, че има достатъчно време да извършим акцията и да се върнем преди да се вземе решение за Кайл. Бях му благодарна и за това, че отново беше влязъл в ролята на мой телохранител. Знаех, че мога да поверя на Иън лъскавия криоконтейнер повече, отколкото на всеки друг. Единствено на него можех да го дам да го държи, когато ръцете ми трябваха. Единствено той виждаше в този малък контейнер живот, който се нуждае от защита. Можеше да мисли за това същество като за приятел, като нещо, което може да бъде обичано. Беше най-добрият ми съюзник. Бях му толкова благодарна. Бях благодарна и на неведението, което за момента му спестяваше болката.
Трябваше да побързаме, в случай че Кайл провалеше всичко.
Отново отидохме във Финикс, този път в един от многото квартали, разпрострели се от центъра му. На югоизток имаше голям космодрум за совалки край градче, което се казваше Меса, с няколко лечебни заведения наблизо. Точно това ми трябваше. Щях да им дам колкото мога повече, преди да напусна.
Ако хванехме Лечител, може би щяхме да успеем да запазим паметта му в тялото домакин. Някой, който бе запознат с всички лекарства и употребата им. Някой, който знаеше най-добрите начини да се стигне до неохраняеми запаси. На доктора това много щеше да му хареса. Можех да си представя въпросите, които изгаряше от желание да зададе.
Обаче първо космодрумът за совалките.
Беше ми мъчно, че Джеб ще пропусне това, но той щеше да има много други възможности в бъдеще. Въпреки че беше тъмно, дълга върволица от совалки с тъпи носове се спускаше на земята, а през това време други излитаха като безкраен поток.
Аз карах стария пикап, а другите бяха отзад. Криоконтейнерът, разбира се, беше у Иън. Обиколих космодрума, като се стараех да се държа далеч от оживената местна аерогара. Лесно забелязах огромните, стройни, бели кораби, които напускаха планетата. Те не излитаха така често, както по-малките. Онези, които успях да видя, не се канеха да напуснат веднага планетата.
— Върху всичко има надписи — казах на останалите, които не се виждаха в тъмното. — А сега, нещо важно. Избягвайте кораби за Прилепите и особено за Виждащите водорасли. Виждащите Водорасли са само през една слънчева система. За едно отиване и връщане ще е нужно само десетилетие. Това е твърде кратко време. Най-далече са Цветята, а за Делфините, Мечките и Паяците е нужен най-малко един век за пътуване в едната посока. Изпращайте криоконтейнери само до тях.
Подкарах бавно колата, като се стараех да се приближа до корабите.
— Това ще бъде лесно. Там има най-различни видове товарни коли и лесно ще се смесим с тях. О! Виждам един камион за контейнери — същият е като онзи, който видяхме да разтоварват в болницата, Джаред. Отгоре има човек, който се грижи за товара… Нарежда касите с контейнерите върху платформа на въздушна възглавница. Ще ги товари… — Подкарах още по-бавно колата, за да видя всичко по-добре. — Да, на този кораб. Ще ги вкара право през отворения люк. Ще заобиколя и ще се върна отново, за да бъда готова за действие, когато той е в кораба.
Минах покрай камиона, като продължих да наблюдавам какво става в огледалата на колата. До тръбата, която свързваше предната част на кораба с товарния док, светна надпис. Усмихнах се, когато прочетох думите. Този кораб отиваше до Планетата на Цветята. Беше предназначен за там.