— Иън, би ли ми направил една услуга.
— Каквато пожелаеш.
— Искам да се отбием в заведението за бързо хранене.
Той се засмя.
— Няма проблем.
Разменихме си местата на паркинга и аз закарах пикапа пред гишето за поръчки.
— Ти какво искаш? — попитах го аз.
— Нищо. Стига ми да те наблюдавам, че най-после правиш нещо за себе си. Сигурно ти е за пръв път.
Не се засмях на шегата. За мен това беше нещо като последно ядене, последният дар за осъдения. Вече нямаше да изляза отново от пещерите.
— А ти, Джаред?
— Два от тези, които избереш за себе си.
И така аз избрах три чийзбургера, три плика с пържени картофи и три ягодови шейка. След като си получих храната, с Иън отново си разменихме местата, за да мога да ям, докато той кара.
— О! — възкликна той, когато ме видя да топвам един пържен картоф в шейка.
— Трябва да опиташ. Хубаво е. — Предложих му един добре напоен пържен картоф. Той сви рамене и го взе. Пусна го в устата си и го сдъвка.
— Интересно.
Аз се засмях.
— Мелани също мисли, че е гадно. Тъкмо затова придобих този навик в началото. Сега ми е смешно, като се замисля докъде съм стигала в желанието си да я дразня.
Всъщност не бях гладна. Просто исках да усетя още веднъж вкусовете, които бях специално запомнила. Иън довърши половината от бургера ми, когато не можех да ям повече.
Прибрахме се без инциденти у дома. Не забелязахме признаци за някакво наблюдение от Търсачи. Може би бяха приели онзи случай за съвпадение. Може би го считаха за неизбежно — ако се скиташ дълго сам в пустинята, неминуемо нещо ще ти се случи. На Планетата на Мъглите имахме такава поговорка: Щом като прекосиш прекалено много ледени полета, накрая ще станеш за храна на ноктестия звяр. Това беше груб превод. На езика на Мечките звучи по-добре.
Очакваше ни голям прием. Усмихнах се колебливо на приятелите си: Труди, Джефри, Хийт и Хайди. Истинските ми приятели намаляваха. Нямаше го Уолтър, нямаше го Уес. Не знаех къде е Лили. Това ме натъжи. Може би наистина не исках да живея на тази тъжна планета с толкова много смърт в нея. Може би нищото беше за предпочитане.
Макар да беше проява на дребнавост от моя страна, натъжи ме и това, че забелязах Лусина да стои редом с Лейси, а Рийд и Вайълет бяха от другата й страна. Разговаряха оживено, изглежда задаваха въпроси. Лейси държеше малкия Фрийдъм на коляното си. Той като че ли не беше много доволен, но все пак се радваше, че участва в разговора на възрастните и затова не хленчеше. На мен никога не ми разрешиха да бъда близо до детето, но Лейси вече беше една от тях. Имаха й доверие.
Отправихме се право към южния тунел. Джаред и Иън мъкнеха на гръб Лечителите. Иън носеше по-тежкия — мъжа, и потта се лееше по хубавото му лице. Джеб разпъди другите застанали при входа на тунела и ни последва. Докторът ни чакаше в болницата и търкаше разсеяно ръце, все едно, че ги миеше.
Времето продължаваше бързо да лети. Запалиха по-силната лампа. На Лечителите беше дадено „Без болка“ и бяха поставени по очи върху кушетките. Джаред показа на Иън как да задейства контейнерите. Държаха ги готови и Иън премигваше от стряскащия студ. Докторът застана над жената със скалпел в ръка и наредените до нея лекарства.
— Скит? — попита той.
Сърцето ми болезнено се сви.
— Ще се закълнеш ли, докторе? Да изпълниш всичките ми условия? Обещаваш ли ми, гарантирайки с живота си?
— Да, ще изпълня всичките ти условия, Скит. Заклевам се.
— Джаред?
— Да. Никакво убиване повече.
— Иън?
— Ще ги защитавам със собствения си живот, Скит.
— Джеб?
— Това е моят дом. Всеки, който не може да спазва това споразумение, ще трябва да го напусне.
Кимнах просълзена.
— Добре тогава. Хайде да приключваме с това.
Отново развълнуван, докторът направи разрез със скалпела в тила на Лечителката, докато видя отвътре да проблясва сребристото тяло. Остави бързо скалпела настрана.
— Сега какво?
Сложих ръката си върху неговата.
— Намери задния край. Напипа ли го? Почувствай формата на пръстените. В предната част стават по-малки. Добре, в края ще почувстваш три малки… къси неща. Усещаш ли за какво ти говоря?
— Да — отвърна тихо той.
— Добре. Това са предните антени. Започни от там. Сега, много внимателно, прекарай пръста си по дължината на тялото. Напипай линията на свързване на израстъците. Всичките са опънати като струни.