Да. Но твоите или моите?
Нашите или техните — поправи ме тя.
Тръгнах предпазливо по коридора, като се стараех да се придържам в най-тъмната му страна. Сега чувахме ясно гласовете. Някои от тях ми бяха познати. Това означаваше ли нещо? Колко време беше нужно за опитни Търсачи да извършат имплантиране?
После, когато стигнах до входа към голямата пещера, гласовете започнаха да се чуват още по-ясно и почувствах, че ме залива вълна от облекчение, защото глъчката беше такава, каквато я бях чула в първия ден от пристигането ми тук. Гласовете бяха убийствено гневни. Трябваше да са човешки. Сигурно Кайл се беше върнал.
Обзе ме облекчение, примесено с болка, когато се хвърлих напред и излязох на ярката светлина, за да видя какво става. Облекчение, защото моите хора бяха в безопасност, и болка, защото, ако Кайл се беше завърнал жив и здрав, тогава…
Ти продължаваш да си нужна, Скит. Много повече от мен.
Сигурна съм, че винаги ще мога да си намирам извинения, Мел. Винаги ще се намери някаква причина.
Ами тогава остани.
С теб като мой затворник?
Престанахме да спорим, за да разберем каква е причината за суматохата в голямата пещера. Кайл се беше върнал. Забелязах го най-лесно, защото беше най-висок сред тълпата и единствен гледаше към мен. Беше притиснат от тълпата в най-далечната стена. Въпреки че той беше причината за гневната глъчка, тя не идваше от негова страна. Изражението на лицето му беше умоляващо, примирено. Държеше ръцете си отзад с дланите нагоре, като че ли имаше зад себе си нещо, което се опитваше да защити.
— Само се успокойте, става ли? — Плътният му глас се извиси над шумотевицата. — Отдръпни се, Джаред, плашиш я.
Зад лакътя му за миг се мярна черна коса — едно непознато лице с широко отворени, ужасени черни очи, които оглеждаха тълпата. Джаред беше най-близо до Кайл. Видях, че вратът му отзад е силно зачервен. Джейми се беше вкопчил в ръката му и го дърпаше назад. Иън беше от другата му страна със скръстени на гърдите ръце и напрегнати мускули на раменете. Зад тях се бяха скупчили ядосани всички останали, с изключение на доктора и Джеб. Те се блъскаха зад Джаред и Иън и задаваха сърдито въпроси:
— Къде ти беше умът, бе?
— Как посмя?
— Защо изобщо се върна?
Джеб стоеше най-отзад и само наблюдаваше. Червената коса на Шарън привлече вниманието ми. Изненадах се да я видя заедно с Маги в центъра на тълпата. И двете почти не участваха в живота тук, откакто аз и докторът излекувахме Джейми. Никога в центъра на нещата.
Карат се — рече Мел. — Не се чувстват добре, когато са щастливи, повече им харесва да са гневни.
Помислих си, че вероятно има право. Колко… смущаващо.
Чух един писклив глас да задава гневно въпроси и разбрах, че Лейси също се беше включила в кавгата.
— Скит? — Разнесе се отново плътният глас на Кайл и видях, че е вторачил в мен тъмносините си очи. — Ето те! Моля те, би ли ми оказала малко помощ тук?
Глава 55
Прикрепена
Джеб накара хората да ми направят място, за да мина, разблъсквайки ги с пушката като овце, все едно че беше овчарска тояга.
— Достатъчно — скара се той на онези, които протестираха. — Ще имате възможност да го разпитвате по-късно. Всички ще му зададем въпросите си. Нека първо да се оправим с тази работа, става ли? Пуснете ме да мина.
С крайчеца на окото си забелязах как Шарън и Маги се отдръпнаха назад в тълпата, за да са по-далеч от възстановяването на реда. А най-вече да са по-далеч от моето участие в това. И двете бяха стиснали зъби и продължаваха да гледат гневно към Кайл.
Джаред и Иън бяха последните, които Джеб накара да се отдръпнат. Докоснах ръцете и на двамата, минавайки покрай тях, с надеждата да им помогна да се успокоят.
— Добре, Кайл — каза Джеб и удари с цевта на пушката дланта си. — Не се опитвай да се извиняваш, защото няма да има извинение. Аз също много се колебая дали да те изритам навън, или да те застрелям още сега.
Дребното личице, пребледняло под силния загар, надникна зад лакътя на Кайл, отмятайки отново назад дългата си черна къдрава коса. Устата на момичето висеше отворена от ужас, а черните й очи уплашено щъкаха насам-натам. Стори ми се, че забелязах слаб отблясък зад тези очи, нещо сребристо да се мярка зад черното.
— Обаче сега нека всички се успокоим. — Джеб се обърна към тълпата, държейки с две ръце пушката пред себе си, като че ли за да предпази Кайл и дребното личице зад него. Вгледа се сърдито в тълпата. — Кайл има гостенка, а вие й изкарахте ума бе, хора. Мисля, че можете да покажете малко по-добро възпитание. А сега всички се разкарайте оттук и си намерете по-полезно занимание. Пъпешите загиват. Някой да направи нещо по въпроса, чувате ли?