Той изчака, докато мърморещата тълпа бавно се разпръсни.
Сега, когато виждах лицата им, разбрах, че ядът им беше започнал да преминава, поне на повечето от тях. Да, Кайл е един идиот, който мисли само за себе си — сякаш казваха лицата им, но поне се беше върнал, без да напакости. Нямаше да се наложи да се евакуират, нямаше опасност да дойдат Търсачите. Поне опасността не беше по-голяма от обикновено. Беше докарал още един червей, но не бяха ли пещерите пълни с тях напоследък? Това вече не ги шокираше толкова много, както преди.
Някои се върнаха към прекъснатата си закуска, други при бурето за напояване, а трети в стаите си. Скоро до мен останаха само Джаред, Иън и Джейми. Джеб изгледа ядосан и тримата. Отвори уста, но преди да им заповяда отново да се махнат, Иън хвана ръката ми, а Джейми се вкопчи в другата. Усетих още една ръка около кръста си, точно над тази на Джейми. Джаред.
Джеб вдигна нагоре очи, като ги видя как са се вкопчили в мен, за да не ги изгони, а после ни обърна гръб.
— Благодаря, Джеб — рече Кайл.
— Млъквай, Кайл. Просто си дръж устата затворена. Съвсем сериозно си мисля да те застрелям, безполезен откачалник.
Зад Кайл се чу слабо хлипане.
— Добре де, Джеб. Но не можеш ли да си спестиш заплахите, докато останем сами? Тя и без това е достатъчно ужасена. Помниш как тези неща изкараха ума на Скит? — Кайл ми се усмихна, а аз го погледнах с нескрита изненада. После се обърна с най-нежното изражение, което бях виждала на лицето му, към момичето, криещо се зад него:
— Виждаш ли, Съни? Това е Скит, за която ти говорих. Тя ще ни помогне. Няма да позволи на никого да те нарани, също като мен.
Момичето — а дали не беше жена? — беше дребно, но фигурата му беше леко закръглена, което подсказваше по-голяма зрялост, отколкото предполагаше ръстът му. Тя погледна с големите си, уплашени очи. Кайл обви с ръце кръста й и тя го остави да я притисне към себе си. Вкопчи се за него като в някаква котва, като в спасителен стълб.
— Кайл е прав — рекох неочаквано за самата себе си аз. — Няма да позволя на никой да те нарани. Името ти е Съни, така ли? — попитах я тихо.
Жената бързо погледна Кайл.
— Всичко е наред. Няма защо да се плашиш от Скит. Тя е също като теб. — Той се обърна към мен. — Истинското й име е по-дълго — нещо, свързано с лед.
— Слънчева Светлина, Минаваща през Лед — прошепна тя.
Видях как очите на Джеб се оживиха от неутолимото му любопитство.
— Въпреки че няма нищо против да я наричат само Съни. Каза, че и така е добре — увери ме Кайл.
Съни кимна. Очите й поглеждаха ту лицето на Кайл, ту моето. Останалите продължаваха да бъдат напълно безмълвни и неподвижни. Забелязах, че това малко я успокои. Сигурно беше успяла да почувства промяната в атмосферата. Изобщо нямаше враждебност, която да я държи нащрек.
— И аз съм била Мечка, Съни — опитах се да я накарам да се чувства малко по-спокойна. — Тогава ме наричаха Живееща в Звездите, а тук Скитница.
— Живее в Звездите — прошепна тя и очите й се разшириха още повече. — Язди Звяра.
Успях да си наложа да не изохкам.
— Предполагам, че си живяла във втория кристален град.
— Да. Чувала съм много пъти тази история…
— Харесваше ли ти да бъдеш Мечка, Съни? — попитах бързо аз. Не ми се щеше да говорим за случката точно в този момент. — Беше ли щастлива там?
При въпроса ми лицето й се изкриви. Погледна Кайл и очите й се напълниха със сълзи.
— Съжалявам — извиних се веднага и също погледнах Кайл за някакво обяснение.
Той я потупа по ръката.
— Не се страхувай. Няма да пострадаш, обещах ти.
— Но тук ми хареса. Искам да остана — каза толкова тихо тя, че едва успях да я чуя.
Думите й ме накараха да почувствам как някаква буца заседна в гърлото ми.
— Знам, Съни. Знам. — Кайл сложи ръка на тила й и с такава нежност придърпа лицето й до гърдите си, че очите ми се насълзиха.
Джеб се прокашля, а Съни се стресна и се сви. Можех лесно да си представя в какво състояние бяха нервите й. Душите не са пригодени да понасят насилие и ужас.
Спомних си как преди много време Джаред ме разпитваше. Беше ме попитал дали съм като другите души. Не бях. Не беше и другата душа, с която си бяха имали работа — моята Търсачка. Обаче Съни изглежда беше въплъщение на същината на моя нежен и плах вид: бяхме силни, само когато бяхме много.