— Здравейте — известих с тих, равен глас за присъствието си аз. Домакинът на Лечителката се стресна и едва чуто извика.
— Отново съм аз — опитах се да я успокоя.
Сега жената седеше на кушетката, а докторът беше седнал до нея с ръка върху нейната.
— Това е душата — прошепна уплашено жената.
— Да, но тя е приятел — отвърна докторът.
Тя ми хвърли поглед, пълен със съмнение.
— Докторе! Имаш още няколко посетители. Може ли да влязат?
Докторът погледна жената.
— Това са все приятели, от хората, които живеят тук с мен. Никой от тях дори не би си помислил да ти навреди. Могат ли да влязат?
Жената се поколеба, а после предпазливо кимна.
— Добре — прошепна тя.
— Това е Иън — казах аз и му направих знак да пристъпи напред, — а това са Джаред и Джеб. — Те влязоха един по един в стаята и застанаха до мен. — Тези пък са Кайл и… Съни.
Докторът ококори очи, когато видя в залата да влиза Кайл с притиснатата в него Съни.
— Има ли още? — попита тихо жената.
Докторът се прокашля, опитвайки се да се успокои.
— Да. Тук живеят доста хора. Всички са… повечето са хора — добави той, загледан в Съни.
— Труди също ще дойде — казах му аз. — Може би тя ще… — Погледнах към Съни и Кайл… — намери стая за… нея, където да почива.
Докторът кимна, продължавайки да стои с широко отворени очи.
— Това може би е добра идея.
— Коя е Труди? — прошепна жената.
— Много е добра. Ще се грижи за теб.
— Човек ли е, или е като тази тук? — Тя кимна към мен.
— Човек е.
Това изглежда я успокои.
— А! — възкликна зад мен Съни.
Обърнах се и видях, че гледа към криоконтейнерите, в които бяха Лечителите. Бяха по средата на бюрото на доктора и от капаците им струеше бледа червена светлина. На пода пред бюрото бяха отрупани останалите седем контейнера.
От очите на Съни отново бликнаха сълзи и тя зарови лице в гърдите на Кайл.
— Не искам да отивам! Искам да остана с теб — каза, ридаейки, тя на едрия мъж, на когото очевидно имаше пълно доверие.
— Знам, Съни. Съжалявам.
Съни заплака неудържимо. Бързо премигнах, за да спра сълзите в моите очи. Прекосих малкото пространство до мястото, където беше застанала Съни и погалих гъвкавата й черна коса.
— Трябва да поговоря за минутка с нея, Кайл — прошепнах аз.
Той кимна притеснен и отдръпна от себе си вкопчилото се в него момиче.
— Не, не — замоли се тя.
— Всичко е наред — обещах й аз. — Той няма да ходи никъде. Просто искам да ти задам няколко въпроса.
Кайл я обърна с лице към мен и тя бързо се вкопчи в ръцете ми. Отведох я в най-отдалечения ъгъл на залата, колкото може по-далеч от безименната жена. Не исках разговорът ни да изплаши домакина на Лечителката повече, отколкото и без това беше уплашена. Кайл ни последва. Седнахме на пода с лице към стената.
— Господи! — рече тихо той. — Не мислех, че ще стане така. Това наистина е много мъчително.
— Как я намери? И как я хвана? — попитах аз. Хлипащото момиче не реагира, когато зададох въпросите, и продължи да плаче на рамото му. — Какво стана? Защо се държи така?
— Ами, помислих, че може да е в Лас Вегас. Преди да отида в Портланд, се отправих първо за там. Виждаш ли, Джоди беше много привързана към майка си, а Дорис живееше там. Като видях какво чувстваш към Джаред и момчето, си помислих, че тя може би ще отиде там, дори и след като вече не е Джоди. И се оказах прав. Всички бяха там в старата къща, къщата на Дорис — Дорис и мъжът й Уорън. Имаха други имена, но тях не можах да ги чуя ясно. И Съни. Наблюдавах ги цял ден, докато се стъмни. Съни беше в някогашната стая на Джоди и беше сама. Промъкнах се там, след като всички бяха заспали дълбоко. Грабнах Съни, метнах я на рамо и скочих през прозореца. Помислих, че ще започне да крещи, затова хукнах обратно към джипа. После се уплаших, защото не започна да крещи. Беше толкова тиха! Изплаших се да не би тя… нали знаеш. Като онзи, когото хванахме веднъж.
Аз премигнах — имах по-скорошен такъв спомен.
— Затова я свалих от рамото си. Видях, че е жива и само ме гледа с широко отворени очи. Продължаваше да не крещи. Отнесох я в джипа. Мислех да я вържа, но… тя не ми изглеждаше разстроена. Поне не се опитваше да избяга. Затова само й закопчах предпазния колан и потеглих. Тя продължи дълго да ме гледа и накрая каза: „Ти си Кайл“. А аз отвърнах: „Ами да, а ти коя си?“ И тя ми каза името си. Какво има пак?